venerdì 26 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОСИНОВЕТЕ СИ ДЕТЕ





Този постинг е много важен не само за семейства с ДЦП но и за всички бездетни семейства.Започвам така.АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ИМАТЕ СВОЕ ДЕТЕ И ЖЕЛАЕТЕ ДА ОСТАНЕТЕ СЕМЕЙСТВО - ОСИНОВЕТЕ СИ ДЕТЕ ИЛИ ДЕЦА. ПРИЕМЕТЕ ГО ЗА НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ АКТ.
Написах го съвсем лесно.Сомо не ме питайте колко дни и нощи са ми били нужни самата аз да го приема.
Когато разбрахме, че няма да имаме второ дете,помислихме за осиновяване.Изникваха
пречки от всякакво естство.Нещо не ни одобряваха,искаха всякакви документи,от профкомитет,партийна организация, оф ....да се чуди и мае човек за какво бяха тези въртели.
Ето как се случи при нас:
Следвах в София задочно.Бях на очни.Седмицата преди Великден имахме много часове,за да можем по празниците да сме свободни.Седмицата на Връбница останах в София.Отидох на службата в храма Св. Александър Невски.След службата, с осветени върбови клончета,застанах пред иконата на Божията майка с младенеца-отляво до входа на храма.Стиснала клонките до сърцето си,се помолих на божията майка."Както ти държиш на ръце твоето момченце, дай ми и на мене едно малко момченце,и аз да си го нося така на ръце"Стоях и повтарях молитвата си и сякаш усетих в ръцете си-до гърдите топлината на малко телце.Постоях и си тръгнах,изпълнена с надежда.

По средата на седмицата, съпругът ми се обади,че са ни поканили в дома-имало момченце за нас.....

Това е.След Велик ден отидохме да го видим.

Като ми свършиха очните си го взехме.Много дълго време го носех все на ръце,така перях,така готвех, така се подготвях за изпити,все на ръце,както бях обещала на Богородица.

Не бих писала за това,но той е вече на 26 години и чак тук в Италия говорихме за това.Прие го спокойно и каза,че ние сме единствените му родители.Мисля, че няколко месеца преди това го беше разбрал сам,при вадене на документи за чужбина.С нищо не се издаде,чудесен младеж.

Моля ви ако имате този пробчем, не се колебайте. Спомнете си ,че не бива да пропилявате живота си,ако съдбата не ви даде ваше дете.

Написах това с много обич и вяра в сърцето си.


Димка