Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни
трябват,за да продължим напред.
Добра неделя и приятна почивка на
всички,които четат блога ми.Нямам никакво съобщение за жената с която видях в
репортажа по телевизията,дано се свържем.Но бих искала да споделя моето
напрежение от продължаващите две седмици трусове.Земята не спира да се тресе под
краката ни,макар и от около трита степен, трусовете продължават,доразрушавайки
сгради и унищожавайки водопреносната мрежа.Покачват се цените на бензина,влизе в
сила нов данък сгради,което е допълнително претиснение.Вече втора седмица до
вратата неизменно седят документи ,вода памперси и ключовете на колата,връхни
дрехи и обувки,готови за "ИЗЛИТАНЕ"Какво би могъл човек в бързината да вземе със
себе си.Да не говорим,че дъщеря ми е непрекъснато по шумна и изнервена от когато
и да било.
В тези дни работя в интернет по интензивно.Говорих с мои приятели,които споделят една по голяма активност.
В тази извънредна ситуация си спомних за Стив Джобс, който беше казал, че човек трябва да работи така,като че ли пред него е непрекъснато смъртта и няма по-вече какво да губи.Разбира се,свободно пресъздавам казаното от него,но като си помисля колко дълга борба е водил с рака,екстремната стуация е била ежедневието му.
Специално за нашите болни, тези дни са голямо изпитание,те са толкова чувствителни и грижите ни са максимално увеличени.
Зная, че в района на Перник и София ситуацията е подобна и ви желая търпение.
Благодаря на всичките ми читатели и се надявам да сме заедно занапред.
С обич!
Димка
В тези дни работя в интернет по интензивно.Говорих с мои приятели,които споделят една по голяма активност.
В тази извънредна ситуация си спомних за Стив Джобс, който беше казал, че човек трябва да работи така,като че ли пред него е непрекъснато смъртта и няма по-вече какво да губи.Разбира се,свободно пресъздавам казаното от него,но като си помисля колко дълга борба е водил с рака,екстремната стуация е била ежедневието му.
Специално за нашите болни, тези дни са голямо изпитание,те са толкова чувствителни и грижите ни са максимално увеличени.
Зная, че в района на Перник и София ситуацията е подобна и ви желая търпение.
Благодаря на всичките ми читатели и се надявам да сме заедно занапред.
С обич!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento