ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО КАЗАХА ЛЕКАРИТЕ

Днес искам да ви разкажа как спрях да лекувам дъщеря си.От първите месеци,когато разбрахме ,че изостава, до седмата година,когато връстниците и тръгнаха на училище,непрекъснато ходехме по лекари,санаториуми,врачки ,гледачки,медицинска академия-поделението на четвърти километър,минерални бани,кални бани,бедна ви е фантазията.Имахме график.Получим заплатите,веднага тръгваме на поредният доктор,лечител или санаториум.Всеки те гледа,колко ти е отворен портфеила.Вземем аванс,отново ...През другото време,сме все на пестене,за да има пари за следващо ходене и така.....седем години.Чухме,че във Виена има детска клиника,в която лекуват това заболяване.Нужната сума беше огромна.Съпругът ми замина на работа в чужбина.След година,имахме част от парите.Оказа се,че ни трябва разрешение за лекуване в чужбина,подписано от главният невролог на България-професор Хаджиев.Как стигнахме до него,това е история,дълга колкото романа "Война и мир"Прие ни човекът-най добрият и лъчезарен човек който съм срещала.Носехме дебела папка с документи.Накара ни да седнем и да му разкажем всичко от като сме се оженили,за бремеността,раждането и всичко последвало.Слушаше и ни кимаше одобрително.Разпита ни за професиите ни, за работата ни.За детето нищо.То се беше гушнало в мен и кротуваше. Накрая ни каза:"Стига толкова.Каквото е трябвало-сте го направили,даже в повече.Имате пари,купете си нова кола,вървете на почивка,но само двамата,защото ви е нужна-били сте разделени толкова време.Помислете за друго дете или деца.Отгледайте ги и ги възпитайте.Това ще расте между тях-не го изоставяйте.След години,то няма да е само на този свят"Това е !.Когато си тръгвахме,се поклоних.Мъдрите хора движат света към светлината.Благословенни да са!!!!

Благодаря на всички,които прочетоха тези редове.

Желая ви здраве и сполука!




ДИМКА