giovedì 25 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА-СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ






Вие сте родители.Детето ви е с диагноза Детска церебрална парализа.НАКЪДЕ,КОЙ Е ВЕРНИЯТ ПЪТ?Няма рецепта.Всеки сам решава съдбата си.В България, децата се настаняват в специализирани домове.Подписвате,оставяте го и после като ...Пилат Понтийски си измивате ръцете.Имате оправдание..."Животът е един,кога ще го живея.Мъчите се да го забравите.Някои успяват.Голяма част от семействата се разпадат,всеки намира нов път,защото.ако останат заедно,грехът тежи двойно.Трети ,се разделят, като обикновенно майката остава да се грижи за детето.Познавам двойки,които останаха заедно,но жените починаха млади от мъка и безисходица.Моята рецепта:КОЛКОТО И ДА Е ТЕЖЪК КРЪСТА,ТРЯБВА ДА ГО НОСИМ. ЗА ТОВА НИ ПОМАГАТ И НИ ОКУРАЖАВАТ НАШИТЕ ДЕЦА- ПЛЪТ ОТ ПЛЪТТА НИ И КРЪВ ОТ КРЪВТА НИ.КОЛКОТО И ДА СА УВРЕДЕНИ,НОСЯТ НАШИТЕ ВЪНШНИ БЕЛЕЗИ И ЧЕРТИ ОТ ХАРАКТЕРА НИ.САМО НИЕ ЗНАЕМ КАК СЕ РАЗВИВАТ,И СМЕ ЕДИНСТВЕНИТЕ, КОИТО РЕШАВАТ ВМЕСТО ТЯХ НАЙ-ДОБРОТО.Аз съм инженер Съпругът ми също.Не бих казала,че заболяването на дъщеря ни попречи на кариерата ни.Имахме родители,които ни помагаха дълги гоини ,така, че аз успях да работя 17 години на нормално работно време.Когато вече не можеха,аз направих своята жертва и напуснах работа.Зная,че има закон, който дава право на майката на такова дете на 10 години трудов стаж.По късно, излязоха наредби за личните асистенти.За жалост,или не бях настоятелна или все беше "ПРЕХОД"не можах да се възползвам от нищо.Самоусигурявах се сама още 19 години, нато последните5-6 заминах за чужбина и пращах пари от там.Тук исках да кажа,че път винаги има.Самата природа и БОГ ни помагат да сме с децата ни Ще ви разказвам за всичко, което съм преживяла.с единственото желание,да ви помагам.Благодаря на всички,които прочетоха тези редове. Бъдете здравии! Ако имате желание,пишете ми !



Димка

Nessun commento:

Posta un commento