Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Добър вечер България.След атентата в
Бургас,който ни потресе и ни сложи на първо място в световните хроники,изказвам
съболезнования от цялото ми семейство на семейството на загиналият шофьор на
автобуса.Един млад живот-несбъднати мечти,недоживени мъки и радости.Тъжим с
еврейският народ за невинно загиналите.Светла им памет и господ да даде сила на
живите,да преодолеят мъката.
Дочакахме да се събере семейството ни отново.Благодаря за сърдечният коментар на счетоводителка на фирмата ми Стефана Кючукова,ЧОВЕКЪТ,който ми помогна да стъпя на крака след дълго потъване и на която посветих един от миналите постинги.Отново и отново благодаря!
Днес искам да напиша,нещо,което обмислям отдавна.Това е темата за разбирателството в семейството.При нас,които имаме допълнителни проблеми заради здравословното състояние на децата ни ,е изключително важно да помислим и да сътворим семейна стратегия , да напишем наш-семеен кодекс,на които да се опираме.Да не ни позволяват да губим почва под краката си.
Има сайтове,написани от ...знаещи и...можещи ...жени и мъже,които дават съвети„КАК ДА ЖИВЕЕМ“
.Във фейсбука моите приятели и приятелки поместват всеки ден какви ли не албуми,картинки и видиоклипове на тази тема....
Това,което прозира от тях е ...„модерното“...свободно съчинение на тема„КАКВО МИ ТРЯБВА НА МЕН....КАКВО ИСКАМ АЗ..“
Само че,в семейството има двама...аз и ти,и като сложим и децата ставаме ....аз,ти и те
Стигаме до опорната точка,от която да гледаме на семейството,за да ни е леко в ежедневието.
Егоизмът,така модерен във фейсбук...не е приложим при нас.Не живеем ли под девиза„ЕДИН ЗА ВСИЧКИ , ВСИЧКИ ЗА ЕДИН“животът ни е стъпкал.
Това важи за всички семейства,но като че ли в най- голяма степен за нас с болни от детска церебрална парализа.
Дарявайки обич,ще ни отвръщат с обич,даряваики ласка , ще получим такава,имаме ли доверие,то ще се върне към нас.Това са природни закони,които действуват извън нас.Трябва да живеем в синхрон,а не „НА ПУК“Не е ли простичко и изпълнимо?
Това е.
Благодаря на всички мои читатели.Желая ви приятни почивни дни!
С обич!
Димка
Дочакахме да се събере семейството ни отново.Благодаря за сърдечният коментар на счетоводителка на фирмата ми Стефана Кючукова,ЧОВЕКЪТ,който ми помогна да стъпя на крака след дълго потъване и на която посветих един от миналите постинги.Отново и отново благодаря!
Днес искам да напиша,нещо,което обмислям отдавна.Това е темата за разбирателството в семейството.При нас,които имаме допълнителни проблеми заради здравословното състояние на децата ни ,е изключително важно да помислим и да сътворим семейна стратегия , да напишем наш-семеен кодекс,на които да се опираме.Да не ни позволяват да губим почва под краката си.
Има сайтове,написани от ...знаещи и...можещи ...жени и мъже,които дават съвети„КАК ДА ЖИВЕЕМ“
.Във фейсбука моите приятели и приятелки поместват всеки ден какви ли не албуми,картинки и видиоклипове на тази тема....
Това,което прозира от тях е ...„модерното“...свободно съчинение на тема„КАКВО МИ ТРЯБВА НА МЕН....КАКВО ИСКАМ АЗ..“
Само че,в семейството има двама...аз и ти,и като сложим и децата ставаме ....аз,ти и те
Стигаме до опорната точка,от която да гледаме на семейството,за да ни е леко в ежедневието.
Егоизмът,така модерен във фейсбук...не е приложим при нас.Не живеем ли под девиза„ЕДИН ЗА ВСИЧКИ , ВСИЧКИ ЗА ЕДИН“животът ни е стъпкал.
Това важи за всички семейства,но като че ли в най- голяма степен за нас с болни от детска церебрална парализа.
Дарявайки обич,ще ни отвръщат с обич,даряваики ласка , ще получим такава,имаме ли доверие,то ще се върне към нас.Това са природни закони,които действуват извън нас.Трябва да живеем в синхрон,а не „НА ПУК“Не е ли простичко и изпълнимо?
Това е.
Благодаря на всички мои читатели.Желая ви приятни почивни дни!
С обич!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento