Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Днес е
събота,краят на една седмица,която ще запомним...Дано не се повтори !
В днешният постинг искам да напиша за единството и вземането на важни решения в семейството.За кой ли път повтарям,че блогът ми е обърнат към проблемите на семействата с болен от Детска церебрална парализа,но съветите и разсъжденията ми могат да се ползуват от всички които ги харесват.
Когато предстои да вземем някакво решение -за работа,покупка,пътуване,ремонт,преустройство на дома и каквото друго ви дойде на ум,винаги го обсъждаме на импровизиран домашен съвет,задължително в присъствието на всички.Неизброимо число пъти,Скайпа е бил средството за комуникация.Смятам,че децата от малки трябва да бъдат научени да мислят,разсъждават и вземат решение по всички въпроси от семейният бит.Това по - късно,когато са вече самостоятелни ще им помага.Научени от малки да поемат отговорност,ще им спести куп разочарования в живота.
Дъщеря ми задължително е на първа позиция.Макар и да не може да говори,следи всички изказвания,всяко за и против,се отбелязва с определен звук.Понякога се налага да спорим,и ако някой повиши тон,тя заплаква и духовете моментално се успокояват...тя ни е балансьорът .Когато свършим споровете и приемем някакво решение,тя ни приветства с радостните си възгласи и добрата си усмивка.
Децата са щастливи,когато в семейството е спокойно и уютно,атмосферата е задушевна и изпълнена с обич и съпричастие
Това е за днес.
Не забравяйте мили мои читатели,че най-добрият университет по човечност на този свят е родното гнездо.
Благодаря ви че бяхте с мен!
С обич!
Димка
В днешният постинг искам да напиша за единството и вземането на важни решения в семейството.За кой ли път повтарям,че блогът ми е обърнат към проблемите на семействата с болен от Детска церебрална парализа,но съветите и разсъжденията ми могат да се ползуват от всички които ги харесват.
Когато предстои да вземем някакво решение -за работа,покупка,пътуване,ремонт,преустройство на дома и каквото друго ви дойде на ум,винаги го обсъждаме на импровизиран домашен съвет,задължително в присъствието на всички.Неизброимо число пъти,Скайпа е бил средството за комуникация.Смятам,че децата от малки трябва да бъдат научени да мислят,разсъждават и вземат решение по всички въпроси от семейният бит.Това по - късно,когато са вече самостоятелни ще им помага.Научени от малки да поемат отговорност,ще им спести куп разочарования в живота.
Дъщеря ми задължително е на първа позиция.Макар и да не може да говори,следи всички изказвания,всяко за и против,се отбелязва с определен звук.Понякога се налага да спорим,и ако някой повиши тон,тя заплаква и духовете моментално се успокояват...тя ни е балансьорът .Когато свършим споровете и приемем някакво решение,тя ни приветства с радостните си възгласи и добрата си усмивка.
Децата са щастливи,когато в семейството е спокойно и уютно,атмосферата е задушевна и изпълнена с обич и съпричастие
Това е за днес.
Не забравяйте мили мои читатели,че най-добрият университет по човечност на този свят е родното гнездо.
Благодаря ви че бяхте с мен!
С обич!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento