sabato 27 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА АКО ИМАШЕ СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ ВТОРА ЧАСТ




Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.


В днескашният постинг искам да продължа разказа си от предишният .
Можех да го напиша там, но исках да акцентувам върху това.Там разказах историята на семейство в което жена има съвсем лека форма на ДЦП и ако някой не познава това заболяване може да помисли че става дума за пропуски във възпитанието или особености на характера.Думата ми е ,че тази жена,намери сили да продължи живота си сама и то само в правилно русло.Доизгледа и погреба сама родителите си и запази дома за децата си.В тези най- тежки години за България,въпреки безработицата,въпреки трудностите,стоя и стои плътно до децата си,за да не почувстват, че са изоставени.
Тя-засегнатата от болестта, запази своето и на децата си човешко достойнство.
Животът е най доброто училище и дава най -ярки примери за това,как да жиеем и носим кръста си.
Тук няма място за социалният асистент.
Всеки превъзмогна препятствието сам.
Но ако го имаше,може би нямаше да има нещастни периоди в живота на тези хора.
Социалният асистент е нужен в тези слоеве на обществото-вярвайте ми!

Завършвам с това.
Желая ви приятен ден.
Димка