ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЧУВСТВАМ ЧЕ СЪМ УСПЯЛА

На 33 години доведох дъщеря ми в Италия.Как успях?Работих 4 месеца в една фамилия с дъщеря Даун с три години по голяма от мен.Сутрин идваше кола на Червеният кръст ,аз я придружавах и виждах с каква грижа и обноски я взимат от къщи.Вечер я водеха обратно.Цял ден прекарваше в дневен център, заедно с други младежи с нейните проблеми.Връщаше се доволна и колкото и беше възможно разказваше как е минал деня.Толкова много исках да видя и моята дъщеря да се връща така усмихната.Не знаех от къде да започна.Споделих с брата и сестрата на тази жена и те на моите години.За моя голяма радост, се съгласиха да ми помогнат,като първо ми помогнаха да си направя италиански документи.Сестрата, работи като социален асистент. Подсигурихме място за дъщеря ми още докато тя си беше в България.Казаха добра дума за сина ми. Приеха го на работа и му помогнаха за докуминти.Това беше, защото работех добре със сестра им и с родителите им.Благодаря от сърце на тази фамилия и на сестра им със заболяването Даун.Те са толкова музикални,а аз я приспивах с най хубавите български народни песни.Събираха се всички да слушат.Като че ли, българската народна музика отвори за нас парадният вход на Италия, но най- важното- самоотверженият труд -моя и на сина ми. Сега и дъщеря ми ходи на дневният център,толкова е радостна сутрин..Първо вземат другата жена,после дъщеря ми и в колата ,тя ме приветства с.. "бум" -това е нейната част от "Тих бял Дунав се вълнува"

Този постинг е едно лирично отклонение.Но как иначе бих ви разказала ,че нашите болни ,с ангелските си души- помагат и могат да изменят съдбата на цели семейства.Как изкуството, придобива култово значение в определени житейски ситуации.Толкова неща се преплитат, за да стигнеш там, за където си тръгнал.

Благодаря ви ,че четете моят блог.


Бъдете благословенни!



До скоро!


Димка