sabato 27 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КЪДЕ ГРЕШИМ






слънцеДобър ден на всички,които четат блога ми.Реших постингите от сега нататък да започвам със слънце, за да е ясна моята позиция,че слънцето грее за вички на тази земя.Като сме равни под слънцето, нека отстояваме социалното равенство между хората.
За да има домове, в които умира по едно дете на месец, и да не чуем протест от нито един родител,това значи ,че тези деца нямат родители.Има две възможности:
1.Децата да са родени в инкубатор, като пиленцата.......
2.Оставяйки ги в такъв дом,родителите са подписали декларация, че е отказват от тях.



Не знам каква е правната уредба в България.Когато един родител се откаже от увредено дете, кой поема попечетелството?Държавата?В лицето на кого?Ако то влиза директно в един такъв дом,директорът на дома ли е пряко отговорното лице за живота на такова дете?Ако имаме само един човек- а не и някое друго лице-адвокат, представител на социална служба,някой от общинската управа? Не знам как е, но си давам сметка, че ако това е само едно лице и то директора на социалното заведение,ето ви ужасяващите новини,които нямаше как да не потресат България.


церебрална парализа
Социалният асистент, това е фигурата,която липсва,за да се нареди пъзела и да не позволява заплитания,безхаберие и престъпления срещу личността на хора, които нямат възможност да се защитят

Това е една от посоките, по която може да се разсъждава, но има още няколко диаметрално различни , по които ще пиша в следващите постинги.

Благодаря ви ,че четете това.Ако някой е заинтересован и пряко заегнат от тези проблеми или господ го е дарил с голямо сърце човешко,нека сподели с хора, от които зависи решаването им.
Обичам ви!

Димка


пролет