venerdì 26 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЯКОИ УТОЧНЕНИЯ






Искам да внеса някои уточнения..След побликуването на предишният постинг,видях, че разказът ми не е коректен.Разбира се,можех да го редактирам,но така ще мога да направя допълнение,и ще изясня позицията си. Коментарът ми е: "След дъж качулка"Да не допускаме ,решенията ни да са забавени във времето.Става дума за Транспортното предприятие в което работех и случаят който описвам в предният постинг.Предложенията бяха за развитие на допълнителни странични дейности,които с малки инвестиции, щяха да донесат висока възвращаемост и да запазим основната дейност и хората.Днес 22 години по късно, е развита точ в точ само тази дейност,носи добри доходи,но от транспортното предприятие няма и следа, а много хора си отидоха млади,защото не можаха да го преживеят,да се пренастроят. Други завинаги напуснаха България.Та се връщам към основната част от постинга.Нека помислим за дневните центрове като алтернатива на мизерията,несигурността,страданието ,депресиите, Говоря и за грижата за възрастни хора.Приетото у нас "Личен асистент" не решава проблемите на обществото.Познавам млади хора с образование и в работоспособна възраст,които с труда си по- специалността която имат биха допринесли много повече за обществото.,отколкото да се грижат единствено за своят болен.Самите болни,в компания се чувстват по- жизнени,които могат-работят, а и просто се получава едно разведряване и нов дух в семейството.От друга страна,вечер всички са заедно,като се контролира -хранене, хигиена,жизнен статус.Трябва ли в 21 век да не можем да организираме нещо,което в други държави е ежедневие.Зная, че това е последното, за което ще седне да умува едно министерство,но грижата за болните, психично изоставащите и възрастните хора показва качеството на мислене на нацията , на хуманното отношение в крайна сметка на зрелостта на обществото.Отново подчертавам, че създаването на тези центрове едновременно решава три проблема:
1.На болните
2. На здравите-тези които се грижат за тях
3.Създават се работни места
Завършвам,като адресирам този пост до всички,които имат тези проблеми,до тези-от които зависи решаването им,до съветниците в общините и кметствата,избрани наскоро,които биха могли да внесат такива предложения по места,до социалните служби,които биха могли ефективно да пренастроят дейността си, стига да имат ум и сърце за работата ,която работят.

С уважение и обич
Димка


Нека не загубим поколения нуждаещи се - докато се пренастроим!
Това са човешки съдби-някаде съвсем близо до нас.