Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни
трябват,за да продължим напред.
Да се грижим за нашите деца,братя и сестри,не значи само да ги храним,обличаме и почистваме.Трябва да общуваме с тях,да им показваме и доказваме нашата обич и съпричастност.
Писала съм го много пъти-повтарям го и сега-те са като черни дупки за обич,винаги искат още и още ласки и положителни емоции.
Те може би разбират веднага казаното,но според степента на увреждане реагират по различен начин във времето и поради това на нас с нормалните реакции ни трябва време да се пренастроим.Има и друго,с времето ,те започват да реагират по- бързо, тогава пък нашата мудност ги дразни и реагират остро.Всички сме имали тези моменти и примерите можем да си ги дадем сами.
Никак не трябва да забравяме, че те се чувсват - правилно да е така равноправни и даже привилигировани членове на семейството и тогава трябва да им се обяснява, че ние също имаме нашето право на свое мнение,почивка и време за нас самите.
Общо взето в нашето семейство с дъщеря ми си говорим на нивото на 3 годишно дете до пред училищна възраст.
Един от проблемите е- когато държи да помага във всичко,а ръцете и краката не я слушат.
Чувства се толкова нещастна.
Не искам да утежнявам този постинг.Той по-точно дава темите за размисъл и насоките,в които трябва да развиваме нашите мисли и действия в конкретни битови ситуации.
Ако решите да ми пишете или трябва да ми предадете нещо,моят имейл е dimka50.1950@abv.bg
Благодаря ви че посещавате моят блог.Старая се да помагам,а същевременно да се забавляваме.
Желая ви приятни и ползотворни почивни дни!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento