lunedì 29 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПЕТЪК ТРИНАЙСТИ Е




Да понлюбовякога,само понякога,ми идва да вия от мъка,за несбъднатият живот на дъщеря ми.Толкова ли грешна съм била аз или предците ми или тези на съпруга ми или той самият,че трябва да гледам как се мъчи детето ми.
Странна е тази болест Детска церебрална парализа.От една страна,те си остават деца,даже бебета,от друга,се развиват и половият нагон ,си остава.Толкова непоносимо тъжно е да гледам как се стреми да привлече вниманието на някой симпатичен младеж и по свой си начин да флиртува.На някои тържества забелязвам, искрици,които припламват тук и там...
С моята дъщеря на 36 години,сега може би щях да съм щастлива баба на тинейджъри.
Съдба!Какво да се прави....
В петък,на 13 ти дотежава кръста,не че през другите дни е по-лек.
А може би е от суеверие!

Ще ми мине.Нов ден-нов късмет!
Благодаря ви че бяхте с мен.
Извинявайте,че прочетохте това,но сърце не ми дава да го изтрия.
Посвещавам го на всички здрави младежи,мъже и жени.
Обичайте и бъдете обичани и заради тези,на които съдбата не го позволява!!!
Обичам ви!
Димка

Nessun commento:

Posta un commento