lunedì 29 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОКАТО ЧАКАМЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В този смисъл аз съм плътно затворена в къщи четири дни в седмицата.
В останалите три дни мога да работя от девет до шеснадесет и тридесет,като си оставям тридесет минути за път.Проблемът е ,че никой не го интересува аз кога искам да работя...хората търсят работници,когато имат нужда ...трудно се съчетават тези две изисквания.
А сега,докато не съм избягала твърде далеч,бих искала да напиша няколко изречения за моята среща с извънземните.

Тогава и сега след толкова години съм твърдо убедена,че това е действителен случай.

В първите години много внимавах,с усещанията които имам придвижвайки се в пространството.Имах два или три случая,когато си мислех....,че преминавам през някого.

Тогава и сега съм убедена ,че наричайки ги извънземни,определението не е точно.

От общуването им с пловдивчаните, изглеждаше ,че по -скоро си бяха земни„хора“

Спомних си нещо,което спомена червенокосата,че в техният блок още няколко семейства живет в съжителство като нея.

Мисля си, че ТЕ са нещо,което е свързано с гръцката митология,която не е безвъзвратно изчезнала.

Тракия е фактически част от територията,населявана от боговете.

ТЕ винаги са били и ще бъдат в своите си земи,живеейки в своето си пространство , време и.....трептения.

Пиша -трептения,защото това е единственото мое усещане,което мога да опиша.

Разбира се потвърждение са и чертежите - рисунки, които нямат непрекъсната линия...

Това е.
Ако реша да продължа моите разсъждения,
ще го направя в друг постинг.
Благодаря,че бяхте с мен!
Желая ви прекрасен ден!
Димка

Nessun commento:

Posta un commento