venerdì 26 ottobre 2012

ДЕТСКА ЯЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА МОГАТ ЛИ НАШИТЕ ДЕЦА ДА РАБОТЯТ





Този мой постинг е за порасналите ни деца.Тези които могат да работят.Моята дъщеря не може,но тези които могат, трябва да се насърчават.В България преди имаше кооперации, в които се трудеха такива хора.Имаше и в нашият град.Още в първите години на демокрацията, спря да функционира.Може би все още ги има някъде.Тук в Италия,в болниците,се разкриват максимален брой работни места именно за хора с по лека форма на синдрома на Даун и ДЦП.На почти всички гишета за информаия работят такива хора,продават вестници по болничните стаи,хранят болни или работят по почистването.
Много от родителите,братята или сестрите на такива младежи,са подпомагани в развитието на собствен бизнес, в който участвуват и болните-разбира се,става дума за дребният бизнес.
Те са много добродушни и отзивчиви.Специално в болницата съм наблюдавала,как хората искат да бъдат обслужени именно от тях.
Бих искала и в България да почнат да приемат болните от ДЦП, да ги уважават и да не ги имитират зад гърба им.Иска ми се обществото да се отвори за тях.Толкова ме боли за това, че искат да им строят къщи,където да живеят заедно.Аз искам да живеят в собствените си домове,да има на кого да викат мама и тате,кака и бате.Може и да има такива общи къщи и сигурно ще ги има, но там да са прибирани,само ако не им е останал никой на този свят.
Благодаря на всички,които посещават моят блог.Желая ви разум и дълголетие.


Димка