Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни
трябват,за да продължим напред.
Пиша за детската церебрална парализа защото е моето ежедневие.Тридесет и шест години се събуждам с мисълта, че пред мен има непреодолимо препятствие,с което с неимоверни усилия трябва да се боря..
Успявам ...колкото е във възможностите на човешките ми сили, а също и на времето в което живея.Сега,като гледам клиповете,които споделям и c вас,виждам, че има огромен напредък, но какво да правя, за някои процедури е безкрайно късно.
Така е и с инвитрото,което,когато ми беше времето не беше приложено все още.Съдба-ние сме продукт на времето в което живеем.
Когато дъщеря ми беше малка, имаше само тези масажи с причиняване на болка,които не виждам в нито един клип.Помествам всичко което ми харесва,Ще се радвам,ако на моят имейл dimka50.1950@abv.bg или като коментар,получа нещо,което и на вас е харесало,за да си помагаме взаимно.
Не всички работят с компютър.Бих помолила моите читатели,да споделят нещо с техни близки или приятели,които имат проблема ДЦП.Обръщам се отново към родители,които са оставили в домове децата си :"Приберете децата си и ги гледайте в родните им домове обградени с обич и топли грижи".
Тези семейства,които нямат деца ,по каквито и да са причини-вземете си дете от дом ,осиновете си го и нека ви е утеха и радост във всеки следващ ден от живота ви.
Аз не оставих моето дете в дом. Когато разбрах,че не мога да имам друго дете,след десетгодишно безуспешно лекуване си осинових дете.
Когато порасна,реши, че иска да работи в чужбина - тръгнах след него да му помогна.Разбрах,че тук държавата полага грижи и за болните от ДЦП и на третата година доведохме и болното дете.Благодарение главно на здравото.
Така съдбата ми се отблагодари за доброто което сторих.
Разказвам ви това отново,въпреки ,че в предни постове го има записано,за да ви докажа,че в човешкият живот нищо не се случва"случайно" и доброто винаги,винаги е възнаградено.
Благодаря ви че прочетохте това.
Вярвам,че светът може да е по-добър,ако ние хората ставаме по -човечни.
Запомнете този постинг,той е съдбовен.Това са два спасени човешки живота,които си взаимодействат с времето с добро и обич!!!!!!
Димка
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни
трябват,за да продължим напред.
ЗАПОМНЕТЕ ТОЗИ ПОСТИНГ,РАЗКАЗВАМ ЗА ДВА
СПАСЕНИ ЧОВЕШКИ ЖИВОТА,КОИТО СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ВЪВ ВРЕМЕТО В ИМЕТО НА
ДОБРОТО!
Пиша за детската церебрална парализа защото е моето ежедневие.Тридесет и шест години се събуждам с мисълта, че пред мен има непреодолимо препятствие,с което с неимоверни усилия трябва да се боря..
Успявам ...колкото е във възможностите на човешките ми сили, а също и на времето в което живея.Сега,като гледам клиповете,които споделям и c вас,виждам, че има огромен напредък, но какво да правя, за някои процедури е безкрайно късно.
Така е и с инвитрото,което,когато ми беше времето не беше приложено все още.Съдба-ние сме продукт на времето в което живеем.
Когато дъщеря ми беше малка, имаше само тези масажи с причиняване на болка,които не виждам в нито един клип.Помествам всичко което ми харесва,Ще се радвам,ако на моят имейл dimka50.1950@abv.bg или като коментар,получа нещо,което и на вас е харесало,за да си помагаме взаимно.
Не всички работят с компютър.Бих помолила моите читатели,да споделят нещо с техни близки или приятели,които имат проблема ДЦП.Обръщам се отново към родители,които са оставили в домове децата си :"Приберете децата си и ги гледайте в родните им домове обградени с обич и топли грижи".
Тези семейства,които нямат деца ,по каквито и да са причини-вземете си дете от дом ,осиновете си го и нека ви е утеха и радост във всеки следващ ден от живота ви.
Аз не оставих моето дете в дом. Когато разбрах,че не мога да имам друго дете,след десетгодишно безуспешно лекуване си осинових дете.
Когато порасна,реши, че иска да работи в чужбина - тръгнах след него да му помогна.Разбрах,че тук държавата полага грижи и за болните от ДЦП и на третата година доведохме и болното дете.Благодарение главно на здравото.
Така съдбата ми се отблагодари за доброто което сторих.
Разказвам ви това отново,въпреки ,че в предни постове го има записано,за да ви докажа,че в човешкият живот нищо не се случва"случайно" и доброто винаги,винаги е възнаградено.
Благодаря ви че прочетохте това.
Вярвам,че светът може да е по-добър,ако ние хората ставаме по -човечни.
Запомнете този постинг,той е съдбовен.Това са два спасени човешки живота,които си взаимодействат с времето с добро и обич!!!!!!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento