sabato 27 ottobre 2012

МОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА


Аз съм майка.
Моите деца са на годините и малко по-малки от борчетата.Техните майки би трябвало да са мои връснички или поне някъде на близо.Как допуснахме да изтървем децата си.Как можахме да допуснем нашите деца да вършат безобразия,да бият,да убиват,да склоняват към проституция,да предават в ръцете на сутеньорите своите приятепки,да са нагли и безочливи,да произвеждат и разпространяват дрога.Как,кой ни попречи да обръщаме внимание на децата си.На смени ли работехме?Любовници ли имахме,сериали ли гледахме?Ние българските майки сме винаги виновни,нито една майка не видях да се покае за греховете си,защото това е майчин грях.
Задавам си въпроса,как една жена-майката на Ботев заслужи да и посвети стих в който да обясни причината ,че се бори за свободата на България.Какви майки сме, щом 150 години по късно нашите чеда мърсуват със своите сънароднички....като друговерци.
Жени,вината е наша,никой не ни влезе в къщата и не ни попречи да си възпитаме децата,да ги научим на ум и честност,на човеколюбие и християнски добродетели.
Децата отървахме,заминаха по чужбина и на дали ще се върнат.Разбира се ,толкова добри младежи останаха и в България.Мили мои връстнички,нека внимаваме,да отдадем цялата си любов и мъдрост на внуците,да не поемат и те по лоши пътища.
Това е!
Благодаря отново на Певеца,така бих искала да чуя какво мисли за моят начин на разсъждение.
Обичам моята Родина
Димка