venerdì 26 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА С МНОГО ЛЮБОВ





Днешният ми постинг е за общуването с болните от детска церебрална парализа.През тези близо 36 години, в които отглеждам дъщеря си разбрах нещо много важно.Мислех, че е характерно само за нея.После ,когато се грижех за жената със синдрома на Даун, установих същото.При всичките ни срещи и тържества в Дневният център,който посещава дъщеря ми ,се уверих, че съм права.Тези младежи, имат нужда -много по-вече от останалите , ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ .Те попиват всяка усмивка,внимание,прегръдка, целувка или приятелски жест и искат още.С тях може да се говори и да се изисква да свършат нещо, само с езика на обичта.При срещите в дневният център младежите, които са автономни ни чакат на вратата и всеки иска да получи своята порция обич,като отговарят със същата добра енергия.Просто така са програмирани.Природата им е отнела много,но им е дала човешка топлина и доброта,стотици пъти по-вече отколкото на нас нормалните.Когато се движте по улицата и срешнете някои от нашите болни,дарете им малко обич, те ще ви върнат добра енергия,която ще ви стигне за дни напред.
Обръщам се към семействата в които се отглеждат такива деца и към ПЕРСОНАЛА НА центровете,в които живеят тези - низвергнати от блиските си.ЗАПОМНЕТЕ ГО И ГО ПРИЛАГАЙТЕ - ОБИЧТА И ЛАСКАТА СА НАЙ-ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО ЗА НАШИТЕ
БОЛНИ !!!!

Това е -кратко ,простои ясно.

Благодаря от сърце на всички ,които четат блога ми.
Нека добротата и обичта ви съпътстват във всичките ви земни дела.
Вълшебен ключ,който отключва всичко..

До скоро!

Димка