venerdì 26 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕ Е ТОЛКОВА ТРУДНО


Не е толкова трудно да направим дневен център там,където живеем.Връщайки хронологията на моето семейство,си давам сметка,че прадядо ми по майчина линия и двете ми прабаби, които заварих живи и си спомням чудесно, си отидоха по-своят ред, но с чисто съзнание.Бабите и дядовците ми живяха също сравнително дълго, макар и не копкото своите родители,но и те нямаха проблеми с мисловната дейност.Не мога да кажа същото за моите родители и тези на съпруга ми.Всички имаха и имат проблеми с мозъка.Не живяха и толкова дълго.Стресът,модерният начин на живот, опитите с ядрено оръжие,Чернобил ,а сега и Фокушима,дадоха и продължават да дават своето отражение.Колкото и да ни се иска да си скрием главата като щрауса -тялото ни остава открито.Всички вървим по своя неотменим път и посоката е една.
Ако сега ние нямяме нужда,имат нужда нашите родители,а ние ги следваме по петите.
Те са оставили целият си труд в нашите ръце, година след година са градили своя ,а едновременно и нашият живот-със всичко материално и морално.Не може само защото ни е страх да ги аставим сами да ги лишим от дома им и от нас- близките.
Това са нашите родители и искаме да са до нас.Решението идва само.Докато ние сме на работа,те да са прибрани на топло,под медицинска грижа,а вечер,ката се върнем от работа, да си ги приберем в къщи.

Това е проста мисъл,рационално предложение,
което започваме да изпълняваме.Като помислим простичко,това е една детска градина,говоря разбира се и за дневен център за болни от ДЦП.

С обич и вяра в мъдростта ви!

Димка