Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни
трябват,за да продължим напред.
Днес 9 май е денят на победята-Хитлеристка
Германия подписва капитулация. Завършила е втората световна война.Не искам да
пиша подробности,всеки може да ги прочете, загинали са 60 милиона души, от които
36 милиона цивилно население.Разрушена е 70% от индустриалната структура на
Европа.и още и още чудовищни цифри.......
БОГ ДА ПРОСТИ ЗАГИНАЛИТЕ...ВЕЧНА ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ И НА ТЕЗИ КОИТО ЗАГУБИХА БЛИЗКИ ..ОСТАВАТ ВСЕ ПО МАЛКО ХОРА,ПРЕЖИВЕЛИ УЖАСИТЕ НА ВОЙНАТА.!!!!
За времето,от както съм напуснала България срещнах много различни хора от различни националности.Сприятелих се,и поддържам връзка с жени на моята възраст и по възрастни.В растояние на една година се запознах и сприятелих последователно с рускиня , германка и италианка .Италианката на възрастта на баща ми, беше посрещнала след войната брат си, който е воювал при Сталинград-Волгоград.На германката и рускинята ,бащите им бяха воювали цялата война на различни фронтове един срещу друг и се бяха върнали живи.....но не здрави.
Макар ,че с едната разговарях на италиански,а с другата на руски,повярвайте ми,разказите не се различаваха.Те разказваха едно и също,....Несвършващо пиянство,не желание да хранят семействата си, нестихващи скандали и побоища на жените си,невъзможност да се спи нощем..те просто крещели по цяла нощ, преживявайки отново и отново ужаса на военните години.Глад, мизерия дълги години след войната.
И двете бяха напуснали по на 15-16 години семейното гнездо, за да търсят прехрана и германката се бе омъжила много млада за италианец,само и само да се махне от Германия.Рускинята бе обиколила половин Русия,докато се установи на работа.
Италианката говореше същото за своят брат...разбито семейство и всичко останало.
И тримата преживели войната,бяха починали твърде млади някъде около четиридесет годишни.
И още един потресаващ разказ от друга моя приятелка украинка....Нейният свако- мъж на сестрата на майка и - бил Герой на Съветския Съюз, паднал при последните боеве при превземането на Берлин.Извикали жена му в Москва,за да и връчат звездата.Останала вдовица с две момченца на 10 и 8 години.Работела в колхоза, и в големият глад след войната взела две- три шепи жито в джоба си ,за да го стрие и да свари каша на гладните си дечица.Естествено я хванали,съдили я, че петни името на мъжа си и е крадла,отнели и децата ,настанили ги в дом за сираци,а нея пратили в изправителен лагер в Сибир,където като враг и крадец престояла 10 години.
Когато се върнала домът и бил разрушен.Дълги години търсила момченцата си,но когато най- после ги открила,те били с толкова промити мозъци,че почти не и обърнали внимание....
Тя не е воювалала на фронта ,нали?
Дано никога,никога не се повторят тези ужастни неща,защото в една война победители са само подпалвачите - всички останали,независимо от коя страна на фронта са -са победените.
Едно учехме в училище,на друго ме научи живота.
Благодаря ви че бяхте с мен и прочетохте това
С обич!
Димка
БОГ ДА ПРОСТИ ЗАГИНАЛИТЕ...ВЕЧНА ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ И НА ТЕЗИ КОИТО ЗАГУБИХА БЛИЗКИ ..ОСТАВАТ ВСЕ ПО МАЛКО ХОРА,ПРЕЖИВЕЛИ УЖАСИТЕ НА ВОЙНАТА.!!!!
За времето,от както съм напуснала България срещнах много различни хора от различни националности.Сприятелих се,и поддържам връзка с жени на моята възраст и по възрастни.В растояние на една година се запознах и сприятелих последователно с рускиня , германка и италианка .Италианката на възрастта на баща ми, беше посрещнала след войната брат си, който е воювал при Сталинград-Волгоград.На германката и рускинята ,бащите им бяха воювали цялата война на различни фронтове един срещу друг и се бяха върнали живи.....но не здрави.
Макар ,че с едната разговарях на италиански,а с другата на руски,повярвайте ми,разказите не се различаваха.Те разказваха едно и също,....Несвършващо пиянство,не желание да хранят семействата си, нестихващи скандали и побоища на жените си,невъзможност да се спи нощем..те просто крещели по цяла нощ, преживявайки отново и отново ужаса на военните години.Глад, мизерия дълги години след войната.
И двете бяха напуснали по на 15-16 години семейното гнездо, за да търсят прехрана и германката се бе омъжила много млада за италианец,само и само да се махне от Германия.Рускинята бе обиколила половин Русия,докато се установи на работа.
Италианката говореше същото за своят брат...разбито семейство и всичко останало.
И тримата преживели войната,бяха починали твърде млади някъде около четиридесет годишни.
И още един потресаващ разказ от друга моя приятелка украинка....Нейният свако- мъж на сестрата на майка и - бил Герой на Съветския Съюз, паднал при последните боеве при превземането на Берлин.Извикали жена му в Москва,за да и връчат звездата.Останала вдовица с две момченца на 10 и 8 години.Работела в колхоза, и в големият глад след войната взела две- три шепи жито в джоба си ,за да го стрие и да свари каша на гладните си дечица.Естествено я хванали,съдили я, че петни името на мъжа си и е крадла,отнели и децата ,настанили ги в дом за сираци,а нея пратили в изправителен лагер в Сибир,където като враг и крадец престояла 10 години.
Когато се върнала домът и бил разрушен.Дълги години търсила момченцата си,но когато най- после ги открила,те били с толкова промити мозъци,че почти не и обърнали внимание....
Тя не е воювалала на фронта ,нали?
Дано никога,никога не се повторят тези ужастни неща,защото в една война победители са само подпалвачите - всички останали,независимо от коя страна на фронта са -са победените.
Едно учехме в училище,на друго ме научи живота.
Благодаря ви че бяхте с мен и прочетохте това
С обич!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento