Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Добра неделя
на моите читатели.Неделята преваля,а утре е отново понеделник...значи
ежедневие.
Както си му е ред,моето семейство отново си остана разделено-за кой ли път.Този път пречка се оказа повреда в колата.Да се надяваме да е била последната и след дни раздялата да остане в историята.
Днес искам да напиша за нещо важно,с което трябва да свикнем и да си го отвоюваме
Ние,семействата с болни от детска церебрална парализа сме твърде различни от останалите семейства.Криво да седим,право да съдим,ме можем да отидем при приятелка и да оставим детето си,да поиграе с нейното,или да преспи да кажем,както правят останалите.Особено ако е в по- тежка форма.В предишните постинги писах,да приемаме помоща на хората,които съдбата ни изпраща.Не си мислете ,че си противореча.Помоща си е помощ,грижите са си грижи.
Стъпвам здраво на земята,и се мъча да предпазя и всички мои читатели от заблуда и огорчения,
Заради здравословното състояние на децата,те имат нужда от специализирани грижи и хора,които психически са подготвени да се грижат за тях.Има жени,които се дърпат от тях като попарени,предполагам,че сте го виждали и вие.
Тогава?Тогава са много нужни тези социални заведения за болни поставени под попечителство.Не само за болни от детска церебрална парализа,но и за възрастни хора,които вече не са автономни,за болни в след операционен период ,има всякакви примери от живота.Казвам,че тези домове са за временно настаняване,когато самите ние,грижещите се за тях имаме някакъв здравословен или друг проблем
В този случай,решаващото е-сигурна , адекватна , навременна,помощ.Срещу нашата нужда-стои институция - това е!
И отново за социалният асистент-той е първият,на когото бихме се обадили за проблема и който ще уреди по-голямата част от документите.
Той помага не само на тях,болните,но и на нас,защото и ние не сме от желязо-нали?Благодаря ви ,че прочетохте моят постинг.
Желая ви спорна седмица с много късмет и усмивки!!!!!
Димка
Както си му е ред,моето семейство отново си остана разделено-за кой ли път.Този път пречка се оказа повреда в колата.Да се надяваме да е била последната и след дни раздялата да остане в историята.
Днес искам да напиша за нещо важно,с което трябва да свикнем и да си го отвоюваме
Ние,семействата с болни от детска церебрална парализа сме твърде различни от останалите семейства.Криво да седим,право да съдим,ме можем да отидем при приятелка и да оставим детето си,да поиграе с нейното,или да преспи да кажем,както правят останалите.Особено ако е в по- тежка форма.В предишните постинги писах,да приемаме помоща на хората,които съдбата ни изпраща.Не си мислете ,че си противореча.Помоща си е помощ,грижите са си грижи.
Стъпвам здраво на земята,и се мъча да предпазя и всички мои читатели от заблуда и огорчения,
Заради здравословното състояние на децата,те имат нужда от специализирани грижи и хора,които психически са подготвени да се грижат за тях.Има жени,които се дърпат от тях като попарени,предполагам,че сте го виждали и вие.
Тогава?Тогава са много нужни тези социални заведения за болни поставени под попечителство.Не само за болни от детска церебрална парализа,но и за възрастни хора,които вече не са автономни,за болни в след операционен период ,има всякакви примери от живота.Казвам,че тези домове са за временно настаняване,когато самите ние,грижещите се за тях имаме някакъв здравословен или друг проблем
В този случай,решаващото е-сигурна , адекватна , навременна,помощ.Срещу нашата нужда-стои институция - това е!
И отново за социалният асистент-той е първият,на когото бихме се обадили за проблема и който ще уреди по-голямата част от документите.
Той помага не само на тях,болните,но и на нас,защото и ние не сме от желязо-нали?Благодаря ви ,че прочетохте моят постинг.
Желая ви спорна седмица с много късмет и усмивки!!!!!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento