lunedì 29 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕЩАТА В ЖИВОТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В един от последните постинги писах за това,как, когато имах нужда от приятелство и помощ,изведнъж установих,че светът около мен опустя.
Това се е случвало и на други хора,изпаднали в беда.Да оставим настрани болката и обидата,с времето- се притъпяват.
Как да си решим проблема-на това искам да отговоря.
Ние-семействата,с болен от детска церебрална парализа сме уязвими.
Заплащането не е достатъчно,нужен ни е точният човек в точното време.
За семейства като нашите,най- рационални -според мен се явяват заведенията от типа
„каза протетта“ къща за лица,поставени под протекция-заприщение.В началото има такъв постинг,където съм описала всичко подробно.Не зная,с годините може би в България са открити вече такъв вид социални заведения,където семействата могат да оставят при нужда своят болен за определено време.Там работи обучен персонал,болнична обстановка,строг режим и ред при приемането престоят и изписването на болният.
Толкова болници се закриват,с обурудване и персонал.Може да се преустроят,за да са в полза на обществото.
Благодаря,че посетихте блога ми.
С уважение!
Димка