ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Този постинг е продължение на предишният.Как да си помогнем сами,когато сътбата ни е дала кръст- да се грижим за тежко болен с години.

Първата и най- важна мисъл, с която бих ви посъветвала да живеете е,че колкото и да ви е трудно,на болният му е неимоверно по- трудно,защото не може да изпита почти никаква земна радост...любов,семейство,деца,приятели,здраве.
Това е основата,на която градите вашето битие.

Отварям малка скоба.В първият семестър на първи курс бъдещите инженери изучават предмета ДИСКРИПТИВНА ГЕОМЕТРЯ.
Цели групи изчезват от списъците на първокурсниците-първият препъни камък.
Който вземе от първи път изпита, е почти сигурен бъдещ инженер.
За моите читатели,обяснявам,че това е математическият начин да видиш пространствено един предмет от различни гледни точки.

Значи,на нас -с деца,болни от детска церебрална парализа,или проблеми с болни в семейството,ни е дадена възможност от сътбата да сме от най-негативната страна на живота.
Фактът,че ни е отредено това място,не означава,че цялото останало пространство не съществува.Вярно ли е ? Тогава ни остава да се придвижим и до други точки,откъдето имаме по -добра позиция.
Математически е просто и логично.
Остава да търсим начините,според мястото времето и пространството в което обитаваме....

Благодаря,че бяхте с мен!
Този малко сложен постинг ,завършвам до тук.
С оич ,уважение и съпричастност!
Димка