lunedì 29 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА МАЛКО РОМАНТИКА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Благодаря на милата Валя за прекрасният блог който води.Едно послание,което аз разчитам така„Дарявам ви моята способност да търся и намирам красотата навсъкъде-ще науча и вас“
Благодаря Валя,аз съм сред прилежните ученици.Благодаря за коментара,който си ми написала!
Днес,искам да напиша,за нещо,което ни се изплъзва в ежедневието.За романтиката .Пиша за семействата,в които има болен от Детска церебрална парализа,но се отнася за всички хора,малки и големи ,млади и стари.Просто с нашите тежки житейски проблеми,трябва да сме по- внимателни.
Станалото станало.Нещастието е наше ежедневие.Поради ред причини изброявани стотици пъти в предишни постинги сме в неравностойно положение в обществото.Всичко е вярно.
Има и други верни неща.
-БОГ Е ЛЮБОВ ! или ОМРАЗАТА ВОДИ ДО ДЕГРАДАЦИЯ или ОМРАЗАТА ТЕ РУШИ!

- РАВНОВЕСИЕ !

Два закона ,които движат природата.

На специалистите,формулировката няма да им хареса, ще философстват.
Отминавам това с мълчание за да изразя същността на днескашният постинг.
Ежедневието ни, не е само нещастие.Ние не сме извън вселената.Ние както всички хора сме подвластни на законите на природата.Тя съществува чрез равновесието.
НИЕ НЕ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ.Тогава?
ТРЯБВА ДА ОТВОРИМ СЕТИВАТА СИ ЗА ДОБРОТО,СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА,КОИТО ПРИРОДАТА НИ ПРАЩА ,ЗА ДА УРАВНОВЕСИ ТЕЖКИЯТ КРЪСТ ,КОЙТО НОСИМ.
Нали е много простичко и логично.За нас е по-наложително да приемаме даровете на природата,за да живеем в равновесието и любовта.
Противното значи да се погубим.Значи да утежним и без това тежкият живот на нашите болни.
Примери-безброй,от различно естество,в цялата гама на материалното,чувствата и емоциите.
Дали успях да изложа правилно мислите си?
Ако не съм,ще коригирам,докато се убедя,че уважаемите ми читатели са ме разбрали.
С обич!
Димка