ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА МАГИИТЕ ВЯРВАТЕ ЛИ

ВЯРВАТЕ ЛИ В МАГИИТЕ? СЛУЧВАЛО ЛИ ВИ СЕ Е ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ ДАЛИ СЪЩЕСТВУВАТ? Аз съм родена по поречието на Дунава.В моят край се говореше влашки. Обичаите и нравите бяха доста по- различни.Никога не се е говорило за магии.Даже не знаех тази дума.Когато се омъжих , през годините съм намирала в дома си и в двора пред къщната врата,разни странни неща.Сапун набоден с игли,между които имаше косми и конци.Някакви косми,увити с пера и конци. Намирала съм много пъти яйца на различни места в къщи,където да се чудиш кой и защо ги е сложил.На два пъти намирах играчки на детето,набодени изцяло с мънички иглички.Един път намерих в закътано място,където държах дрехите от сватбата ни ,чисто нови пликчета с капки кръв по тях и никога не разбрах как са попаднали там.За детските играчки си помислих,че са правени в тогавашните цехове "ширпотреб"и са пълнени с отпаден памук, в който по някакъв начин са попаднали игли от предачни машини.Веднага ги изхвърлих,защото първо аз се убодох ,като ги пипнах..Играчките бяха подарък от две различни семейства.В едното семейство бяха купили същата играчка.Веднага им казах да я изхвърлат,да не се убодат, но тяхната беше със съвсем друг пълнеж.Един път,като разхождах детето,по край мен мина млада циганка,погледна ме някак странно,и ми каза,че ми е направена голяяяма магия.Това си е циганският трик и въобще не и обърнах внимание. На другата вечер-отново мина покраи нас и отново ми каза същото.На третата вечер пак. За да се отърва я попитах,как ще ми го докаже.Тя ме накара да и донеса едно съвсем прясно-днескашно яйце.Нали сме си град от селски тип,веднага го донесох.То престоя в ръцете ми докато го занеса от курника до улицата и още няколко секунди, докато се колебаех дали да продължа да се занимавам с това .Тя го взе от ръцете ми,промърмори нещо и ми каза:"сега ще счупя яйцето, ако ти е направена магия,в него семенцето ще е като голямо петно кръв"Счупи го,и си беше точно както го каза.Как го направи този номер и досега се чудя.Дадох и нещо за благодарност,момичето,си отиде,като ми,се усмихна със странната си тиха усмивка.Минаха доста години от тези случки и почти ги бях забравила.Дойде 10 ноември и с него и цялата помия от нови писания "забранени" до тогава. Прочетох за магии и тем подобни и си дадох сметка,че може би някой ни е мислил злото.Не обвинявам никого и даже не предполагам че има нещо вярно-просто останаха спомените.Ако някой би могъл нещо да каже ,бих го приела.За мен е характерна вярата ,че всички хора са добронамерени.

Старая се да пиша възможно най кратко за всичко, което ме е вълнувало ,и което би могло по някакъв начин да помогне на семействата с дечица или братя и сестри с ДЦП.Нека са благословенни грижите ни и да сме здрави, за да имаме сили да носим кръста си.С времето,макар и бавно,той става по лек,защото печелим битката.Бъдете живи и здрави !!!!!

Димка