venerdì 26 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО ИМАТ В ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИТЕ НАШИТЕ БОЛНИ





Този постинг е за това,какви са способностите на нашите деца.На някои постингът ще се стори странен,нереален или както щете го наречете.Аз говоря истината и се надявам да я приемете каквато и да е.
Става дума за способности,които развиват тези болни или иначе казано,с какво природата компенсира това,което им липсва, да са като нас. Моята дъщеря има такива способности.
-вижда в тъмното,за нея няма тъмно или светло.Карали сме я да носи предмети при угасена лампа и го прави.
-Когато има интерес от нещо,за нея стената не е преграда-ако иска да пие вода,а в друга стая някой надига чаша, веднага издава звука,който значи ,че е жадна.
-Предусеща идването на близки хора,Минути преди да се появи някой у дома-тя надава радосни възгласи,по което ние познаваме,че някой се е запътил към нас.
-когато бяха малки,не даваше да галя братчето и.Отначало не го вярвахме,но после се уверихме,че тя пищеше на долният етаж,ако аз на горния се приближех до него или го целувах.
-Има страхотна памет-познава всичките ни движения и преценява кое точно застрашава нейната сигурност-че можем за малко да излезем и да я оставим сама, нещо, което според нея е лошо и опасно.
-Тя беше привързана много към свекъра ми,думите са слаби,за да изразя привързаността им.Той получи инсулт и след двуседмично боледуване почина.През тези две седмици, престоя в болницата.По погребението,хората, и претисненията, не сме я водили да го види,и даже не си спомням,дали някой я заведе да го види в ковчега.След това тя беше някак ,тихичка и като че ли все се ослушваше за нещо.Бяха минали месец и повече,когато една нощ започна да ме буди и да издава възгласите си,когато идва близък човек.Учудих,се,кой ли можеше да идва посред нощ,Чух стъпки в коридора,точно стъпките на свекър ми-той стъпваше по особен начин,което напълно ме разсъни.тя продължаваше да се радва, Вратата се отвори и тя седна в леглото.Беше свекър ми.Влезе в стаята и приседна до нас, Взе я на коленете си.Не усетих никаква миризма или хлад.На устата си имаше парченце памук..Спомних си ,че последните дни му топяхме памучета във вода и така квасехме устните му,защото вече не можеше да пие.Беше облечен със същият костюм с които го погребахме.Погали я малко и я сложи да легне,Излезе от стаята и затвори вратата.Чух стъпките му в коридора.После тя се успокои и заспа.
Не се уплаших.Свекър ми беше много добър и благ човек.Моята дъщеря го беше извикала да се сбогува с него.

Това е .
Желая ви много обич и разбирателство в семействата!

Димка

Nessun commento:

Posta un commento