sabato 27 ottobre 2012

ИЗНЕНАДАНА БЯХ





Изненадана бях от начина ,по който католическата църква работи с подрастващите.Невероятно е как се изменя подхода в зависимост от възраста на децата и младежите.Задължително в самият двор на черквата или в непосредствена близост има спортна плщадка,детска градина,клуб с голям брой маси на които на синволични цени се предлагат сладкиши и напитки от импровизирано барче.Тези клубове са любимо място за празнуване на рожденни дни.Има детска площадка за най-малките и градинка с пейки за тинейджърите.Към черквата има самодеини състави,театрален,хорове по възрасти,които представят по няколко представления годишно.В църковната зала показват и филми за дечица.Театралните състави също са за възрастни,деца и юноши,всеки със своя постановка.Правят се състезания по колоездене отново за различни възрастови групи и състезания с малолитражни мотори за младежи.Има почивни лагери през лятото в Алпите отново за деца,юпоши и възрастни а също и за семейства,на сравнително достъпни цени.Всяка година през август се съставя група,която отива на поклонение в Лурд-Франция,като това е свързано с подготовка на участниците и доброволци в тяхна помощ и събиране на средства.В края на всяка църковна служба се съобщава каква сума е събрана,за постигането на всяка поставена цел.За мен е впечатляващ броят ня посещаващите неделните служби.Те овикновено са три- в 9 , 10 и 11.15, като всяка служба има своите посетители. Всичко с една цел-да живеят в християнска духовност и мир.

В момента върви сайт наречен "България в 100 думи", в които българите по света описват нашата родина,давайки воля на носталгията.
Аз бих го направила"Сто думи с които бихме помогнали на България да ни върне в обятията си."Ако всеки допринесе с нещо/от това което е научил или видял/ за обновлението, просперитета и духовността,току виж- сме се прибрали в родното гнездо.

Мили сънародници,като се научим да уважаваме самите себе си,може би ще се сетим и за болните от ДЦП и другите неизлечими болести,и ще намерим място и за тях редом до нас.
Нека не забравяме, че те се нуждаят много повече от нас от любов и съпричастие
.
Димка