lunedì 29 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВЪЗБУДАТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
В други постинги съм писала,че работя като доброволка в Дом на милостта към католическата църква.Сред питомците има няколко болни от Детска церебрална парализа на различна възраст-мъже и жени,като най-младата е с три години по- голяма от моята дъщеря.Имам възможност да ги обслужвам и да общувам с тях .Помага ми да трупам опит за заболяването.Има дни в които всички те са превъзбудени.В определени моменти даже агресивни.Обкръжаващата среда е определящият фактор.Те са по- млади .Останалите живеещи в дома са стари и в голямата си част болни хора,които,мине се не мине .....умират.Една смърт-дори и в този дом е свързана с промяна на дневният режим с който са свикнали.Идват външни хора,служат се най-малко две литургии,погребалните агенти вършат своята работа и т.н.Залисани в организацията на погребението,монахините и няколкото души платен персонал,не им отдават вниманието на което са свикнали.Може би всеки по свой начин преживява това,което е неизбежно за всички ни.
Тогава,и в дните след поредното погребение са кошмарни.Старите хора стават по- замислени и затворени в себе си.Младите-със заболяването Детска церебрална парализа,по свой,дълбоко емоционален начин възстават срещу съдбата си,срещу неизживяната си младост.Агресия,писъци,успокоителни,връзване към инвалидната количка.Трудно ми е да опиша мъката,която изпитвам заедно с тях.
Обобщавам.
Нашите болни трябва да пазим от негативни емоции.Не е нужно да споделяме тъга или мъка,защото техният начин на възприятие е твърде различен от нашият и всичко попива дълбоко в съзнанието им,без да сме сигурни какво ще последва после.
Не бива да се чувстват пренабрегнати никога,под какъвто и да е предлог.
Трябва да имат своя стая или свое място,където да са по- изолирани от суетата на ежедневието.
Ако въпреки всичко в семейството се случи нещо извънредно,не чакайте,дайте им превантивно валериана или давилови капки,което е едно и също,в минимални дози,колкото да не дойде агресията.
В моето семейство се случва и когато някой от семейството заминава за известно време-отсъства от къщи.
Ако и при вас е така,колкото ви е възможно по-подробно обеснявайте по каква причина го няма и кога ще се върне,иначе-трудно се издържа на нервните изблици.
Това е.
Не е лесно,но ще се справим.

Бих се радвала,ако съм успяла да помогна

С обич!

Димка