lunedì 29 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СИЛАТА НА МИСЪЛТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Тази седмица получих съобщение,че имам коментар,но така и не го видях.Може би е бил изтрит.Благодаря на всички,които коментират.Старая се винаги да отговоря.За нашите семейства с болен от Детска церебрална парализа е важно да сме винаги здрави.Нали така?Имаме си един перманентен проблем-два са вече много.Разбира се,че здравето е важно ,но за нас-майките на деца и младежи с Детска церебрална парализа е задължително.
Ето какво ми се случи тази седмица.Разказвам ви го в съкратен вид и ви моля,да сте внимателни в мислите си,да не повторите моята грешка.Този пост пиша с грижа и уважение към всички мои читатели,семействата им и техните приятели....с обич!!!
В понеделник-началото на седмицата отидох в пощата,да платя дошлите фактури.Имаше десетина човека пред мен.Една от чакащите беше жена на видима възраст 100 години.Държеше да се справи сама с чакането,разплащането,придвижването.Имаше жена,която я придружаваше,но тя не ѝ позволи да се намеси.Беше толкова жалка картинка,че ни накара,нас,...всички присъстващи да се замислим ...за стойността на здравето и живота.Бяхме като попарени.
Не знам за другите,но аз най- искренно си пожелах да не достигам възраст,на която съм безпомощна и в тежест на семейството...
Дойде най- сетне моят ред,Платих и се прибрах.Пощата се намира на същият площад,на който живея.
Само няколко минути,след като бях у дома,започнаха странни усещания.След 15 минути вече не можех да стоя на крака.Трептяха всичките ми лицеви мускули а сърцето ме болеше силно,
Имах чувството,че ще експлодирам.
Съпругът ми ми премери кръвното и реши че апаратът се е повредил.Не...не беше горната граница минаваше 200,а долната 170.Аз съм цял живот с горна граница 90 до 100.
Намериха се лекарства от неговите запаси,но и след третото хапче,положението остана непроменено.
Наложи се да викаме бърза помощ и....т.н.
Е ... полека лека се оправих.
Моля ви не правете като мен.Никога не допускайте лоша мисъл,да завладее съзнанието ви.Знаете,чели сте,че нашите мисли са нашето сегашно и бъдеще.Така или иначе сме програмирани,не бива сами да се препрограмираме.
Разбира се,че го знам...а допуснах това.
Причиних безпокойство на близките си,не бях полезна за себе си и за тях.
Пиша го,за да ви предпазя,...да не сбъркате.
Отново с обич!
Димка