ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НАПРЕДЪКЪТ

ведох дъщеря ми в Италия на 32 години и половина.Писала съм го в много други постове,но отново и отново ще го повтарям.
Исках да посещава дневен център.
ИскахИскам да ви разкажа....
До да видя дали ще започне да се развива.
Живеех с вината,че не правя необходимото,за да я виждам усмихната.
Четвърта година посещава дневният център.
За нейното състояние разликата е огромна.
Научи се да се усмихва и се връща щастлива.
Опитва се да ни разказва, но думите все не идват.
Научи се да отстоява своите желания.
Опитва се да се храни сама и да съобщава за естествените си нужди.
Колко време съм загубила.
Един цял живот.
Самият контакт с младежи като нея и специализираните грижи -това е разрешението.
Домовете,такива,каквито е прието да съществуват в България, не са най- доброто.Процесът на живот се прекъсва.
Работниците в домовете-и най старателните-и най-опитните,след свършването на смяната се прибират в своят дом.Липсва семейният уют и съпричастие.
Много бих се радвала- да бъда разбрана.
Желая на всички болни и на техните майки и близки хубава неделя и здраве!
С обич...
Димка