sabato 27 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДЕТО Е ТЪНКО ТАМ СЕ КЪСА





Кризата- бичът за бедните и онеправданите.
В Италия се чувства криза.Първите три години от пристигането на дъщеря ми, бяха приказни.Личеше по това, как празнуваме в дневният център .Закриването на първата учебна година стана с представянето на пиеса, в която участваха почти всички младежи.Беше вълнуващо, как нашите артисти изпълняваха ролите си а ние родителите плачехме и ръкорляскахме .Моята дъщеря, се изяви като балерина и заедно с партньорка танцуваше за моя най- голяма изненада.Дни наред след това беше щастлива и усмихната.Тази година е трудна за всички италианци, но както в България,най напред го чувстват инвалидите и пенсионерите.Всичко се вдига,а техните доходи остават.
Разбира се, на този етап, това не е драстично,но в дневният център почти не сме празнували.
Празникът започва със закуска, в която всеки участва с храна ,сладки и питиета по свой вкус.Работниците също приготвят нещо и всичко се подрежда на шведска маса.След това има програма,музика,танци и томбола.Това,което ми допада е, че ние родителите,братята и сестрите на младежите сме едно голямо семейство.Работниците и преподавателите са любезни и отзивчиви,това е време,когато разговаряме ,задаваме въпроси,търсим отговори,споделяме опит,или просто си почиваме в приятна обстановка и съпричастна компания.
Празниците са - които ни слотяват и ни дават сили да сме още по-търпеливи и всеотдайни.
Младежите с нетърпение очакват да се съберем всички и тези,които могат- ни разказват свои преживявания,а други, просто идват да се поглезят, такива са- мили и гальовни.
Трудно е.... кризи...
Но в тези времена , решителността за действие нараства.Не бива да се изоставя идеята за дневните центрове.Трябва добра воля и много работа.От моят житейски опит съм разбрала, че когато човек силно желае нещо и започне да работи в тази посока-ГОСПОД МУ ПОМАГА.
Благодаря ви че бяхте с мен!
Димка