КЪЩАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО НЕ САМО БОЖИ ДОМ А И ЧОВЕШКИ НЕДОСТАТЪЦИ

Всичко което пиша е абсолютно вярно,всички тези прекрасни неща се случват.Само че,където участва човека,идват и грешките.Никъде няма,"по мед и масло"Правилата са чудесни,къщата в този си вид,и устройство работи 17 години,
много от правилата се доусъвършенствуват,модернизира се всичко,но все някой се мъчи да пречи.Монахините не винаги са в настроение и мърморят,старите хора-са си стари хора,и вършат какви ли не неочаквани неща,доброволците спорят с медицинските сестри...и какви ли не недоразумения.Проблемът е да се абстрахира човек от дреболиите и да вижда прекрасното в това свято дело - да се помага на нуждаещите се,да се дарява обич и топлина.Защото,ако днес монахинята е намусена,утре вече се чувства добре.Ако днес някой гост капризничи,утре ще му мине и ще е весел.....Просто трябва да се гледа добрата и слънчева страна на всяко начинание,което ще помогне да избягваме нашите човешки грешки и егоизъм.Не трябва да допускаме мисленето ни да се спъва от човешкият фактор.Трябва да градим същността,а после лесно ще се справим с подробностите.Тук е мястото да подчертая,че колкото по-ясно се очертават приоритетите на базата на религията,толкова по-бързо се постига успеха.
С обич
Димка