domenica 28 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА



Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.


На 13 юни завърши официално учебната година в дневният център.Организираха малко тържество.Началният час 16.30 съвпадна със закуската на младежите.Работниците от дневният център бяха избрали за място на тържеството -зала в старинна сграда с вътрешен двор,озеленен и закътан.Закуската сервирана на шведска маса беше с много местни специалитети,плодове и сладкиши.Питиетата ги носехме ние близките,а те от своя страна бяха приготвили пунш.Имаше музика,а залата беше украсена подобаващо.
Подариха ни подаръци,малки картини,изработени от младежите,спомен от този ден.Синът ми беше вечерта на работа и не дочакахме танците.Всички младежи и техните близки бяха издокарани и усмихнати.
И.... чакаха своята порция нежност и ласки....всички еднакво мили и гальовни ангели.
Толкова се радвам,че дъщеря ми се чувствуваше щастлива.
Дано и в България да почне да се случва това.
В този постинг бих искала да споделя нещо странно.Както -предполагам сте информирани в областта Емилия Романя, където живеем ние от 20 май сме в извънредна ситуация.....непрекъснато ни тресе-тази нощ 4 слаби труса...оня ден 14 и т.н...Не всичките са силни...но всичките се усещат.
В дните с голяма активност,хората имат странни усещания.Като че ли се намират в магнитно или електрично поле и чувстват как всяка клетка от тялото им трепти.Обострят се хроничните заболявания.Ходят при личните си лекари.Казват им ,че е от страх,дават им нещо успокоително,или нещо за основното им заболяване.Но това аз го наричам „трептене в синхрон със земята“.... е само в трусовите дни и то преди да почне да тресе .Като мине труса-тялото се успокоява.В дните без трусове -няма проблеми.
В предишни земетресения-такива усещания,като че ли не е имало.
Вие имате ли отговор?Какво се случва сега?С обич и уважение към моите читатели!
Димка

Nessun commento:

Posta un commento