Заболяването ДЦП е
неизлечимо.Няма излекувани.Няма двама болни които да изглеждат еднакво.Няма
единно мнение на какво се дължи това заболяване.В България,такива деца ги
събират в мизерни домове в села,без постоянна медицинско присъствие.С минимален
бюджет.Обслужващият персонал няма нужната квалификация.По големите ,които са
автономни,понякога работят в помощ на хора от селото срещу храна през деня и
някоя връхна стара дреха.В това няма нищо лошо разбира се-все някой тзябва да ги
научи да работят.Може би в София и големите градове има дневни центрове,където
да бъдат настанени през деня.В малките градове за това не сме чували.ДЦП-не е
само заболяване-това е присъда за цял живот.ДЦП значи бебе на 35
години....разбито семейство-защото един от двамата не поема
отговорност,провалена кариера,разбити мечти,изпепелена нервна системаРазбира се
че скачам от тема на тема,но искам тук да говорим за всичко,Нека общуваме в
интернет.ДЦП не се лекува,но няма болен,който да не се развива да не постига
напредък макар бавно и несигурно.При по- тежко засегнатите,ние които се грижим
за тях, имаме нужда от подкрепа. Нека се запознаем и да обсъждаме най- доброто
за нашите деца ,братя,сестри, роднини .Благодаря ви ,ако се намерим и
запознаем
.
.
Ще се опитвам да споделям всичко което ми се струва
ролезно за всички с които общувам,за да ни е по- лесно .
С ДЦП животът продължава!
Благодаря на всички,прочели моят блог,Желая ви мирни и щастливи дни!
Димка
С ДЦП животът продължава!
Благодаря на всички,прочели моят блог,Желая ви мирни и щастливи дни!
Димка