giovedì 25 ottobre 2012

ДА ГОВОРИМ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА



                                                       

Заболяването ДЦП е неизлечимо.Няма излекувани.Няма двама болни които да изглеждат еднакво.Няма единно мнение на какво се дължи това заболяване.В България,такива деца ги събират в мизерни домове в села,без постоянна медицинско присъствие.С минимален бюджет.Обслужващият персонал няма нужната квалификация.По големите ,които са автономни,понякога работят в помощ на хора от селото срещу храна през деня и някоя връхна стара дреха.В това няма нищо лошо разбира се-все някой тзябва да ги научи да работят.Може би в София и големите градове има дневни центрове,където да бъдат настанени през деня.В малките градове за това не сме чували.ДЦП-не е само заболяване-това е присъда за цял живот.ДЦП значи бебе на 35 години....разбито семейство-защото един от двамата не поема отговорност,провалена кариера,разбити мечти,изпепелена нервна системаРазбира се че скачам от тема на тема,но искам тук да говорим за всичко,Нека общуваме в интернет.ДЦП не се лекува,но няма болен,който да не се развива да не постига напредък макар бавно и несигурно.При по- тежко засегнатите,ние които се грижим за тях, имаме нужда от подкрепа. Нека се запознаем и да обсъждаме най- доброто за нашите деца ,братя,сестри, роднини .Благодаря ви ,ако се намерим и запознаем

.



Ще се опитвам да споделям всичко което ми се струва ролезно за всички с които общувам,за да ни е по- лесно .

С ДЦП животът продължава!
Благодаря на всички,прочели моят блог,Желая ви мирни и щастливи дни!
Димка