Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Днес искам да
споделя нещо,което ще бъде разбрано толкова пъти различно,колкото е броят на
уважаемите ми читатели.Бих казала даже,че ако постингът ми бъде прочетен от
един и същ човек два пъти,ще го възприеме различно в зависимост от
настроението,в което се намира в момента.
Ето за какво става дума.
Децата ни или братята и сестрите за които се грижим,си остават деца.В зависимост от тежестта на заболяването ДЦП даже си остават бебета.Ние в определени моменти сме капнали,имаме нужда от малко помощ,от добър приятел.Семейството трябва да отиде някъде спешно,дори на пазар в супермаркета.Не можете да излезете с вашият болен.Нямате постояно нает помощник.Има такива ситуации,когато бабите и дядовците не могат да се притекат на помощ или вече ги няма на този свят.
Какво се случва?
Веднага се намират хора,които да ви помогнат.Вие даже не сте ги търсили.Те сами са ви намерили.Казали са ви мила дума за болния,помогнали са ви,да тикате количката....хей така,колкото да си побъбрят с вас,съчувствали са ви,без да сте очаквали съчувствие.Намерили са начин да споменат,че само да ви се наложи -можете да разчитате на тях,Много често това са ваши роднини,комшии,колеги.
Случвало се е на вас,случвало се е и на мен.
Внимавайте,от опит разбрах ,и искам да ви предпазя-много малка част от тези хора са искренни и добронамерени.Ние живеейки близо до нашите ангелски душици,приемаме до голяма степен невинността и човеколюбието на тези създания.Хората ,които по такъв начин се приближават до вас обикновенно ви причиняват зло,подиграват ви се зад гърба,или имат за цел да постигнат нещо в своя полза Понякога се впиват като- пиявици в тялото ви и с годините е невъззможно да ги откъснете от себе си,да спасите поне част от останалата ви кръв.
Чуете ли да ви казват„Аз толкова харесвам твоето дете,толкова искам да ти помогна,толкова е хубаво у вас“........помислете,преди да повярвате!
Когато наистина ви се наложи да потърсите помощ,установявате,ЧЕ ОКОЛО ВАС Е ПУСТО.
Проблемът е ,че самият начин на живот ни прави в пъти по- раними от останалите хора.
Повтарям,че моят блог е предназначен за семейства,които сами отглеждат болни от детска церебрална парализа
Бих се радвала и други читатели,без такива тежки проблеми да харесват написаното от мен.Желая ви хубава вечер,изпълнена с любов и надежда!
Димка
Ето за какво става дума.
Децата ни или братята и сестрите за които се грижим,си остават деца.В зависимост от тежестта на заболяването ДЦП даже си остават бебета.Ние в определени моменти сме капнали,имаме нужда от малко помощ,от добър приятел.Семейството трябва да отиде някъде спешно,дори на пазар в супермаркета.Не можете да излезете с вашият болен.Нямате постояно нает помощник.Има такива ситуации,когато бабите и дядовците не могат да се притекат на помощ или вече ги няма на този свят.
Какво се случва?
Веднага се намират хора,които да ви помогнат.Вие даже не сте ги търсили.Те сами са ви намерили.Казали са ви мила дума за болния,помогнали са ви,да тикате количката....хей така,колкото да си побъбрят с вас,съчувствали са ви,без да сте очаквали съчувствие.Намерили са начин да споменат,че само да ви се наложи -можете да разчитате на тях,Много често това са ваши роднини,комшии,колеги.
Случвало се е на вас,случвало се е и на мен.
Внимавайте,от опит разбрах ,и искам да ви предпазя-много малка част от тези хора са искренни и добронамерени.Ние живеейки близо до нашите ангелски душици,приемаме до голяма степен невинността и човеколюбието на тези създания.Хората ,които по такъв начин се приближават до вас обикновенно ви причиняват зло,подиграват ви се зад гърба,или имат за цел да постигнат нещо в своя полза Понякога се впиват като- пиявици в тялото ви и с годините е невъззможно да ги откъснете от себе си,да спасите поне част от останалата ви кръв.
Чуете ли да ви казват„Аз толкова харесвам твоето дете,толкова искам да ти помогна,толкова е хубаво у вас“........помислете,преди да повярвате!
Когато наистина ви се наложи да потърсите помощ,установявате,ЧЕ ОКОЛО ВАС Е ПУСТО.
Проблемът е ,че самият начин на живот ни прави в пъти по- раними от останалите хора.
Повтарям,че моят блог е предназначен за семейства,които сами отглеждат болни от детска церебрална парализа
Бих се радвала и други читатели,без такива тежки проблеми да харесват написаното от мен.Желая ви хубава вечер,изпълнена с любов и надежда!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento