ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ХРАНЕНЕТО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

При болните от Детска церебрална парализа,има различни проблеми с храненето.Писала съм го в поне два  поста.Днес искам да се спра само на един проблем.Това е количеството на храната.Споделяла съм го с близки на болни.Мисля,че не достатъчно съм акцентирала върху това.Да се стремим -ние да дозираме храната,която трябва да се поема при едно ядене.Количеството да е съизмеримо с това на останалите членове на семейството.
Защо пиша това?Защото моята дъщеря не умее да реши сама -кога е приключила с храненето.Ако понякога нямаме възможност да се храним едновременно,е готова с всеки седнал на масата да започне от начало.
Разбира се че е вредно.
Бих ви препоръчала,да внимавате за разумното количество храна.
Иначе ако вашите болни нямат проблеми със стомаха,няма смисъл да имат специално меню.
Проблемът е с дъвченето-тогава внимавайте за големината на парчетата в  ястието.За това вече съм писала.
Благодаря,че бяхте с мен и моята грижа за всички семейства по света с моят проблем.
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОБЛЕКЛО И ГРИЖИ ПРЕЗ МЪГЛИВИТЕ И СТУДЕНИ ДНИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Може би има такъв постинг,но искам отново да акцентирам върху облеклото в мъглата и студените утрини.Няма проблем,ако болните ни деца са малко по - облечени,отколкото са техните връстници.Не защото аз мисля така.Повечето от нашите болни са със спастика,Слабо оросяване,студени крайници какво да се прави.Съобразяваме се със даденостите и се мъчим да неутрализираме с повече грижи.Аз например под панталона сега слагам чорапогашник от пан без петички .Този тип чорапогащници се обуват по- лесно.Чорапите пък са плътни от тези с пластика на петите, за които казват, че топлят по-вече.  Aз нося такива през студените зимни дни и  установявам,че е вярно.Панталоните са трико,кардирани.Когато се връща вечер от дневният център,обикновено е с топли крака.Ортопедичните обувки са зимно изпълнение.
Тук ще отворя една скоба за обувките.
В Италия преди ги даваха за една година.Сега е за година и половина.Обосновават се с това,че има изписана  инвалидна количка,което означава,че не ходи през цялото време .
Както и да е ,проблемът е ,че през тези 18 месеца,се сменят всички годишни времена по един или два пъти.Тогава, по- добре зимно изпълнение.Краката ще са  винаги топли и сухи.
Трябва да сте сигурни,че децата са облечени топло.Бих препоръчала на моите братя и сестри по сътба да не експериментират.Обличайте децата си винаги по- топло отколкото сте вие и здравите ви деца.Те са винаги по- чувствителни на настинка.Една температура или неразположение при тях преминава по-тежко.Не е ново за вас,че нощем  -в зимните месеци е добре да спят обути Не е бабешка история или прищявка.При спастика,краката винаги трябва да са топли.Това облекчава нашите болни.
Може би са елементарни съвети,но в нашето ежедневие всичко е важно.Съобразявайки се с дребните неща,предотвратяваме големи неприятности.
Ако за семействата със здрави деца това е вярно,за нас е много по-вече.
Благодаря,че сме заедно и може би  мъничко ви помагам.

С обич.
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА МОИТЕ СЪМНЕНИЯ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Сигурно се питате за какво се съмнявам.Не зная как да постъпя.Трудно е да преценя кое е най -доброто решение за дъщеря ми.Ще го споделя и с уважаемите ми читатели.Ние сме във времето и времето е в нас.Особенно в годините на прехода,който така и не можах да дочакам.

Дъщеря ми се опитваше да проходи  сама на около шест години.Но за наш ужас дойде епилепсията ,която върна състоянието ѝ години назад.След този етап,около десетата година,отново стигна нивото,когато беше готова да ходи самостоятелно,но пък не можеше да преодолее страха си.Въпреки огромното внимание с което я обграждахме,успя да падне два пъти,при което си счупи по- малко от двата горни предни зъби и отново спря да се опитва да ходи.
Тук искам да прокоментирам,че природата е направила така,дечицата прохождат на 10-14 месеца,когато са лекички.На десет години тежестта е доста по-голяма.След това,дойдоха годините на прехода,когато аз бях денонощно заета с работа.Единственото предимство беше,че работех в къщи и можех да я нагледам по всяко време,без да се съобразявам с когото и да било.Но това въобще не значеше,че мога да правя гимнастика,разходки и другите допълнителни занимания.По това време останахме и без помоща на нашите родители,които един по един си отиваха от този свят и грижите по тях не бяха малко.Може би като много други български семейства вървяхме по ръба на оцеляването.
Сега,когато мога да съм отново отдадена изцяло на нея,тя отново иска да ходи ...на 36 години.Повече от всякога.Зная,че ако реша да я оперирам,никой няма да ме спре,напротив,хирурзите ще ме насърчат.Въпросът е,тази интервенция би ли помогнала?
 В къщата на милостта,където работя,има една жена,която е “гост“ там. Крака са целите в белези от интервенции за разтягане на сухожилията.Тя така и не е успяла да проходи.Проблемът при нея е ,че тя умствено е добре.Мога да си представя,колко грижи са полагали близките ѝ за да я вдигнат на крака.
Това е.Всички се стремим към доброто,към щастието на децата ни.
Кой е най-добрият път?
Дали успяваме да вървим точно по него?
Благодаря,че бяхте с мен!
А може би някой,би ме посъветвал,или би споделил своят опит.
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОМ,СЕМЕЙСТВО ОБЩЕСТВО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Детска церебрална парализа.Изпитание за зрелост на личността,семейството,обществотво.
Какво по - голямо изпитание от това за едно семейство-да отгледа болен от Детска церебрална парализа и да живее с него до живот.Защо никой не вземе в предвид страданието на самият болен,неговият неизживян живот,неговото несъздадено поколение,нереализираният му труд,несъздадените блага за останалите членове на обществото.
Ако тези мои думи ви се струват високопарни,мога да говоря така.Защо обществото има пари здрави,прави,умни ,хитри,изверги,убийци,изнасилвачи,да ги гони,преследва,затваря,храни,превъзпитава.Данакоплатецът подържа армия от скъпоплатена съдебна система,полиция и държавен апарат,за да се бори с тези прояви.
За болните и недъгавите,даже не се и полагат семейства.Само мизерни социални домове,
Те не могат да протестират...те имат право само на едно....по скоро да умират..
Едно общество в  двадесет и първи век не може,няма право да приема нещата така.
Нашето,българското общество е длъжно да чуе моят глас
ИЗВЕДЕТЕ ДЕЦАТА ОТ ДОМОВЕТЕ ! ВЪРНЕТЕ ГИ НА  РОДНИТЕ ИМ МАЙКИ ! НАЗНАЧЕТЕ СОЦИАЛНИ АСИСТЕНТИ,КОИТО ДА ИМ  ПОМАГАТ  В АДАПТИРАНЕТО В ОБЩЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ.
ТОВА Е ТЕСТ ЗА ЗРЕЛОСТ  НЕ ЗА ТОВА ИЛИ ОНОВА  ПРАВИТЕЛСТВО
ТОВА Е ТЕСТ ЗА  ЗРЕЛОСТ  ЗА  МАЙКА  БЪЛГАРИЯ.

ПО ЦЯЛ  СВЯТ СЕ РАЖДАТ  ТАКИВА  ДЕЦА   ДРУГАДЕ ПО СВЕТА  ТЕ НЕ СА СРАМ
ТЕ СА ТЕСТ ЗА ИЗПИТАНИЕ,  ТЕСТ ЗА ЗРЕЛОСТ  НА  НАЦИЯТА  
ТЕСТ  ЗА ЗРЕЛОСТ  НА СЕМЕЙСТВОТО

НИЕ  НЕ СМЕ  ПО-  ЛОШИ  ОТ ДРУГИТЕ

НЕКА  ГО   ДОКАЖЕМ


С обич и грижа за  вас!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ГРИЖИТЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добра седмица на моите уважаеми читатели.По броят на посещенията разбирам,че много не намират новият ми блог.Времето е с нас...продължаваме напред.

Снощи за ПРЪВ ПЪТ видях една майка,която е изоставила детето си в дом поради генетично заболяване.За ПРЪВ ПЪТ тя обясни кой и как ѝ е въздействал да го изостави .

И ТОВА Е НАПРЕДЪК.

После следваше интервю  с директорката на дома,която обясняваше,че още като се роди такова дете,трябва някой да стои близо до семейството.

Тази жена,не можа да даде обяснение кой е този някой.
АЗ СЪМ ГО НАПИСАЛА СИГУРНО 100 ПЪТИ ЗА ЕДНА ГОДИНА В МОЯТ БЛОГ С  36 000 ПОСЕЩЕНИЯ.
ТОЗИ НЯКОЙ Е ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ И СЕ НАРИЧА  СОЦИАЛЕН  АСИСТЕНТ.
ТОЙ СЕ ПРИКРЕПЯ КЪМ СЕМЕЙСТВОТО ОТ ПЪРВИЯТ ДЕН,КОГАТО СЕ УСТАНОВИ ПРОБЛЕМ. ТОЙ Е ОБЩЕСТВЕНИЯТ АДВОКАТ-ЗНАЕ ЗАКОНИТЕ И ПОМАГА НА СЕМЕЙСТВОТО В ДЖУНГЛАТА НАРЕЧЕНА  ОБЩЕСТВО.

В БЪЛГАРИЯ НАЙ - ПОСЛЕ НЯКОЙ РАЗБРА ПРОСТИЧКАТА ИСТИНА,ЧЕ  ВСЯКО ДЕТЕ СЕ РАЖДА С ПРАВОТО ДА ЖИВЕЕ В СЕМЕЙСТВОТО СИ  ПРИ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ , БРАТЯ И СЕСТРИ

Благодаря ви че бяхте с мен.
Обичам ви!
Кураж!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЛЕЧЕНИЕТО ТЕ СА РАЗЛИЧНИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

 Чета различни публикации в интернет.Много често се питам.Защо това заболяване се мери с мерките на други заболявания,с други характеристики и други периоди на развитие и лекуване?Това е и една от целите ми.

   Да помогна на семействата,да се ориентират в този труден и непридвидим живот.

Повечето от написаното е за деца до седем осем години.Колко курса на лечение направили,с каква продължителност,колко различни часове посещавали,колко операции са направени за две или три години и така на татък.

 Разбирам ги лекарите,ами и те трябва да ядат хляб.Разбирам ги разните треньори и масажисти,специализирани клиники за операции на сухожилия.Мъча се да разбера и родителите на тези деца,техните баби и дядовци,които в реално време искат промяна.Мъча се да разбера и татковците,които си казват...,бе да видим и тази година как ще е,пък догодина да се ориентирам да намеря нещо друго и да си подкарам живота отново....

Това последното въобще не си го измислям....Така  ми го каза един от тези татковци с нашата сътба.Пък може и майки да има такива...колко му трябва на човек да избяга от злото...

 ЛЕКУВАНЕТО  НА НАШИТЕ БОЛНИ

 Е РАЗЛИЧНО ОТ ВСИЧКО КОЕТО ЗНАЕТЕ ЗА ЛЕКУВАНЕТО ВЪОБЩЕ.ТЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПЕРИОДИЧНОСТА И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ЛЕЧЕНИЕ.

ВРЕМЕТО Е РЕШАВАЩИЯТ ФАКТОР.ВРЕМЕТО, И ОБКРЪЖАВАЩАТА ГИ  

СРЕДА,ВЕДРА,СПОКОЙНА,ПЪЛНА С ЛЮБОВ И ВСЕОТДАЙНОСТ-ТОВА Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ ЗА НАШИТЕ БОЛНИ.НИЩО НАСИЛСТВЕНО НЕ ВОДИ ДО НИКЪДЕ.

Това е.

Дано се вслушате в съвета ми и в сърцето си,което никога няма да ви излъже.Наблюдавайте вие с обич и разбиране децата си,тяхното състояние ще ви подскаже най- верният метод и време за лечение.

ОТНОВО И ОТНОВО  НЕ ИЗОСТАВЯЙТЕ ДЕТЕТО СИ  ОТГЛЕДАЙТЕ СИ ГО НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КОЙ КАКЪВ СЪВЕТ ВИ ДАВА.ВАШЕТО ДЕТЕ Е ВАША ПЛЪТ И КРЪВ.ВСЯКО СЛЕДВАЩО ДЕТЕ ЩЕ Е НЕГОВ БРАТ ИЛИ СЕСТРА  И НЕКА ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО,НЕ ИМ ОТНЕМАЙТЕ ПРАВОТО ДА ОБИЧАТ И ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ.

С обич!

Димка                  

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЕПИЛЕПСИЯ ЗАВЪРШВАМ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

  С този постинг   завършвам темата за епилепсията.

Искам да споделя нещо,което си измислих сама.Прилагах го през тези три години .

Може би по - малко време,защото първите месеци преминаха в страх и по- точно ужас с който живеех непрекъснато.Някой от невролозите ме предупреди в момент на гърч да не я докосвам и да следя 

дишането.Обикновенно след всеки по - голям гърч заспиваше дълбоко и  едва се усещаше дишането.

Тези,които са го преживели,знаят какво е.На останалите пожелавам от цялото си сърце никога да не говидят очите им.

Доближих плътно детското легло до спалнята,така,че нощем да е до мен.

Когато се случеше нощем,винаги усещах този токов удар.Тогава взех меден проводник ,с диаметър десети от милиметъра.

Всяка вечер преди лягане ѝ връзвах ръчичката с кабела,а другият край за радиатора Същото правех и през деня,когато заспиваше.Аз също имах такъв кабел.Това си го наричах заземление.За мен епилепсията си остава неправилно разпределение на електро инпулсите в човешкото тяло.Сигурно има друго обяснение.

Проблемът е,че не мога да надвия ужасът натрупан в мен,за да прочета нещо  по този въпрос.

За  мен сега, след тридесет години беше допълнителното отвеждане на токовите импулси и по този начин всичко преминаваше по леко.Усещах го по своето тяло,по моите реакции.

Това е последното,което исках да споделя

И последно и много важно.

Тези лекарства,които ползвахме,до известна степен увредиха  черният  дроб на дъщеря ми.Спряхме ги ,когато една лекарка забеляза жълтата пигментация на кожата.Ние,които бяхме всеки ден с нея,бяхме пропуснали  това,а също и личната лекарка.

Няколко години след това имаше периоди на повръщания и неразположение.Тези кризи се дължаха на увреденият чер дроб.

Постепенно и те затихнаха.

ОБОБЩАВАМ

Внимавайте с дозировката на лекарствата.

Следете пигментацията.

Може да опитате и моят метод,поне с нищо няма да навредите.

Обичйте детето си и му го демонстрирайте непрекъснато

Поддържайте възможно най-спокойната и ведра атмосфера в къщи.

Не изпадайте в паника,при всяко събитие което носи тази ужасна болест.

Научете се да пазите самообладание-на което аз никога не успях да се науча.

Благодаря , че бяхте с мен.

С обич и съпричастие !

Димка

                                    

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЕПИЛЕПСИЯ ТРУДНО Е

В предишните два постинга писах как започнаха  при нас  епилептичните припадъци и как провеждахме лечението.

През този период , който продължи около три години със затихващи  функции,лежахме два пъти в Медицинска академия в София.Първият път в Централната неврология,а вторият в Детска неврология на  Четвърти километър  за  по  един месец.Там ѝ правиха всякакви изследвания,но лекарствата не бяха сменени.На Четвърти километър ѝ биха серия от най-модерни за времето инжекции,които според мен само ѝ навредиха,като предизвикаха 

преждевременното ѝ развитие като девойка.Това е описано по-детайлно в предишен постинг.Тук искам да подчертая,че лекарите винаги са ни съветвали  да не ѝ даваме никакви стимулиращи лекарства,да не я претоварваме психически,да не изискваме от нея нищо повече от това,което тя самата е готова да направи.

Действително в тези три години си наложих да не се занимавам с масажите,гимнастиките,прекалените разходки и всичко,което чувах или си измислях, да я занимавам за да върви напред.Труден за мен беше денят,когато връстниците ѝ тръгнаха на училище,но постепенно се примирих.Прз тези три години беше много тихо у дома.

Ние със съпругът ми се отдадохме на работа,той завърши след дипломна квалификация,аз напреднах професионално ,родителите ни се мъчеха да закрепят здравето си. 

Всички заедно създавахме в дома ни възможно най- добрата семейна обстановка за дъщеря ми.
Едновременно с това се лекувахме и правехме и невъзможното,за да имаме и второ дете.

Обобщавам
Семейно спокойствие
Точен прием на предписаните лекарства
Задушевна семейна атмосфера
Никакви други стимулиращи лекарства
Никакво претоварване на болния
С обич и грижа за вас !
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАК ЛЕКУВАХМЕ ЕПИЛЕПСИЯТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

След първият гърч веднага влязохме в болница.В общо детско отделение,и в неврология заедно с възрастни пациенти.Детска неврология в нашият район нямаше.Лекуваха я с разни лекарства,предимно хапчета,през 

устата.Инжекции не са ѝ правили.В детското отделение я лекуваха по предписание на невролог,ползвахме леглото,за да е сред свое,детско обкръжение.

От непрекъснатият прием на лекарства,тя престана да се храни.отслабна а заедно с това и целият организъм .Започна да боледува,да вдига температура,като епилептичните припадъци не спираха.Ходенето по болници и пътища през зимата усложниха състоянието ѝ и през март,4 месеца след първият гърч се беше стопила като свещичка.Едва дишаше и беше на края на силите си.

Без малко да я отървем.
В един предишен постинг подробно съм описала,как сънувах,че трябва да я кръстим,

Няма да повтарям нищо,само,че след кръщенето,нещата постепенно тръгнаха към добро.
Най страшното остана зад гърба ни.
Веднага,оше на другият ден се нормализира температурата,която поне месец беше над 38 градуса.

Лекарствата за епилепсията не сме спирали..Давали сме  предцизната дозировка в точната минута . 

ОБОБЩАВАМ
Лекарствата    прием   без прекъсване.
Спокойна обстановка около болния.
Грижа да не се появи нещо вирусно или настинка.
Редовно хранене,без претоварване.
Умерена температура в стаята.
Извършване на ритуали според религиозните вярвания на семейството
Никакво претоварване-психическо или физическо.

Благодаря ви че бяхте с мен.
Пиша с обич и грижа за вас.
Димка

ДЕТСКС ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЗА ЕПИЛЕПСИЯТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Отново за епилепсията.Казват ,че много често,епилепсията е съпътстващо заболяване на детската церебрална парализа.Имат думата лекарите.Има хиляди сайтове за двете заболявания,сайтове на доктори и на специализирани клиники по света.Моят блог е блогът на потърпевшите.

Моят блог е за това,как да живеем всички заедно семейството,единни и задружни с цялото страдание,причинено от заболяването.
Тридесет години, стараейки се да се абстрахирам от ужаса,страха,болката и страданието,се мъча да разбера кое причини епилепсията на дъщеря ми?

Съпоставям всички обстоятелства в момента на първият гърч.Тярся външни фактори,които биха допринесли за появата му.
Мъча се да ги свържа и със здравето в  момента  на дъщеря ми.

Гърчовете продължиха 2 или три години и слава БОГУ не са се повторили .
Пиша това, за да помогна.
ВЪНШНИ ФАКТОРИ

Негативни емоции в семейството
Негативни разговори в присъствие на болния
Време със седмици мрачно и мъгливо без слънчев лъч
Прекалено топло в стаята.
Липсата на демонстрация на обич към  болния.

При нас,тези фактори описани по- човешки изглеждаха така.
Свекърът в болница с опасност за живота.Съпругът в чужбина със съответните проблеми.Проблеми на моето работно място.Подранил сняг и лошо време.Съсипани грозде и зеленчуци и  и много работа да успеем да съхраним нещо за зимата.Вечната горещина,за да не изтине  детето.

От толкова външни фактори,тя се чувстваше изоставена.Както винаги пиша -нашите болни са много емоционални и изискват по-вече обич  от останалите.

ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ
През този период,аз с часове я разхождах,водейки я за ръка.
Правех продължителни масажи на ахилесовото сухожилие.Вечер ѝ разказвах приказки и си бях внушила,че се развива много бързо в този момент и я натоварвах все повече,като се мъчех да я науча да казва поне баба,дядо и тати.Думата мама я каза съвсем на време и до сега е 

единствената,която произнася.Като изключим -няма-което звучи почти еднакво,но ярко характеризира инат.
Може би в момента е била и малко настинала.
Не съм забелязала да е вдигнала вечерта или предните дни температура.
Храненето е било нормално.Предният ден и вечерта е била нормално нахранена,и отхвърлям храненето  като фактор.
В този период тя наистина се развиваше с по-бързи темпове,главата на тила си остана смачкана от форцепса.

Това си струва да се вземе под внимание.
Черепът не расте с развитието на мозъка.
Имат думата лекарите.
ОБОБЩАВАМ СЕМЕЙНИТЕ ПРИЧИНИ
Да им спестяваме всякакви негативни емоции.
Да им демонстрираме непрекъснато обич и доверие.

Да поддържаме умерена температура на дома.
В никакъв случай да не ги претоварваме умствено и физически.
Да следим развитието-растежа на черепа.
Това е за този постинг.
Уважавам ви и ви обичам!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЕДНА БОЛЕЗНЕНА ТЕМА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Днес искам да пиша за епилепсията.Не като доктор.Като майка,която преживях това.Аз не съм медицинско лице.Аз ,дъщеря ми и цялото ми семейство страдаме 36 години от лекарска грешка.От прилагане многократно на  форцепс и вакум при раждането.

Към младите и бъдещи майки...    никога не давайте да ви прилагат тези методи на израждане,за да не страдате като нас.

Дано са абсолютно забранени вече в родилната практика на всички страни по света.
На шестата година  дъщеря ми започна да получава епилептични припадъци.
Това е един от най-мъчителните периоди в семейството.

Ще пиша за това подробно.Искам да помогна с моите разсъждения и опит на всички които имат този ужасен проблем.
Как дойде първият припадък.
Беше около 4.30 сутринта на 6 декември 1981 година.Дъщеря ми спеше до мен в леглото.Съпругът ми беше  на работа в чужбина.

Изведнъж почувствах,нещо като токов удар,който премина през телата на двете.Тя спеше притисната до мен,и усетих,как телата ни се сгърчиха едновременно.Моето тяло пое само първият гърч и  аз веднага светнах.Тя продължаваше да се гърчи и от устата и започна да излиза пяна,като същевременно и уринираше.

Уплахата ми беше неописуема.Никога не бях виждала това.Преживяването го бях заровила дълбоко в съзнанието си,но сега реших,че може би ,някъде по света,някой има нужда от опита ми.

Пристъпът продължи доста дълго,постепенно силата на гърчовете намаля и успокоението настъпи след около 15 минути.
Бях абсолютно неподготвена,и се бях вкаменила.
След като дъщеря ми притихна и се уверих ,че диша,тръгнах да викам линейка и да съобщавам на домашните.

И както си му е ред - злото никога не идва само,свекърът беше в болница, свекървата и аз бяхме сами  с дъщеря ми.
С това завършвам този постинг.
Искам да се спра подробно на всички аспекти,които биха помогнали на братята ми по сътба.
С обич и уважение кум страданието!
Димка