ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПРОБЛЕМИ ЛЕГЛОТО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Проблемите никога не свършват.За всички е вярно,но за нашите семействаа в които има болен от Детска церебрална парализа са винаги в повече. Ежедневен е този с леглото.За болните с по-тежка форма е нужно специално обурудвано болнично легло.Не зная дали в България вече ги дават от болниците.Преди не беше така.Леглото може да се придвижва вертикално и съответно да се вдигат и смъкват двата края -за главата и краката.

Изпълненията са два типа механични и ръчни.Леглата се изписват от лекар в отдела“Базова медицина“В този отдел се изписват също инвалидните колички,ортопедичните обувки медицинските проходилки ,надуваемите матраци и памперсите.

Това са нещата до които аз съм опряла.Сигурно има и много други неща - протези,бастуни,патерици,които облекчават тежко болните.За всички има определени срокове на годност.Част от тях се дават само за временно ползване,след което се връщат-независимо от състоянието в което се намират.

Специално за леглата съм чувала,че понякога се плаща определена месечна такса за ползуване, в което обаче не съм убедена.Аз не ползвам специално легло,но в къщата на милосърдието където работя като доброволка-болните от детска церебрална парализа обслужваме на такива легла и е облекчение за нас и за тях.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В един предишен постинг изброих качествата,които не бива да имате,за да откриете магазин.Написах го искренно и с най-добри чувства към уважаемите ми читатели.Ако сте отзивчив състрадателен и добър човек,започнете да работите по 

                         

създаването на дневен център към вашата и съседните общини.Ако приятелките ви,които ви правят компания и са безработни са наистина добри и отзивчиви,стават първите ви колежки.Пари по програми винаги се намират.

                      

С желание постоянство и труд,сигурно ще успеете.Така,вие и приятелките ви ще имате работа.Детето ви и много други деца и младежи няма да са вечно затворени в къщи.Ще направите добро дело,което сигурно ще е най-доброто,което ще направите през живота си.

С обич и отговорност!

Димка

Имам друг блог в който пиша на италиански , с адрес www.dimkam.com 

в програмата Блоггер.Част от постингите са на български-близки по съдържание и дори идентични с тези в Диметрия.Други са на италиански,със съдържание за нашите проблеми или неща,пригодени за Италия и света като цяло.

Може би в бъдеще ще пиша в този блог.

Блогът се казва ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КУРАЖ 

Благодаря ви че бяхте с мен

                               
Надуваемият матрак е практичен за тези болни,които по-голяма част от времето прекарват на легло.Те не запарват .Винаги поддържат постояна температура под тялото и от специфичната им форма се масажира тялото. Не се получават рани .

                   
Това е за днес.С уважение и обич към вас
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО ДА РАБОТИМ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В един предишен постинг изброих качествата,които не бива да имате,за да откриете магазин.Написах го искренно и с най-добри чувства към уважаемите ми читатели.Ако сте отзивчив състрадателен и добър човек,започнете да работите по 

                         

създаването на дневен център към вашата и съседните общини.Ако приятелките ви,които ви правят компания и са безработни са наистина добри и отзивчиви,стават първите ви колежки.Пари по програми винаги се намират.

                      
С желание постоянство и труд,сигурно ще успеете.Така,вие и приятелките ви ще имате работа.Детето ви и много други деца и младежи няма да са вечно затворени в къщи.Ще направите добро дело,което сигурно ще е най-доброто,което ще направите през живота си.

С обич и отговорност!
Димка
Имам друг блог в който пиша на италиански , с адрес www.dimkam.com
в програмата Блоггер.Част от постингите са на български-близки по съдържание и дори идентични с тези в Диметрия.Други са на италиански,със съдържание за нашите проблеми или неща,пригодени за Италия и света като цяло.
Може би в бъдеще ще пиша в този блог.
Блогът се казва ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КУРАЖ
Благодаря ви че бяхте с мен

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТРУД ОРГАНИЗАЦИЯ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

                                                               

Ако така протича денят ви,както е описано в предишният постинг,трябва бързо да смените битието си.Всеки ви съжалява,овайква,току виж сте хванали депресия.Нещата ще погледнем от друг ъгъл,от който картинката ще изглежда много по -различно.
Ето така например...
Ставате рано,заедно с тези,които ходят на работа и на училище.Не се излежавате с оправданието,че през ноща болният не ви е оставил да спите.Имате целият ден на разположение.Приготвяте закуската и закусвате с тях.Всички излизат и първо се заемате с болният.Дори и да не иска да се подчини,с времето налагате този час на обслужване.

Закусва и той - със или без ваша помощ.Около 8.30 най късно 9 сте свършили с него и сте оправили къщата-легла,кухня,пералня.Ако сте на село,успявате и с домашните животни,ако ставате по-раничко.
Ако имате часове за занимания с вашият болен ги определяте във възможно най- ранният час.Остават ви два три часа до обяд.Никъде ,нито в болница,санаториум,къщата на милостта,дневни центрове няма непрекъсната заетост с болния.Оставя се на

 спокойствие,задава се някакво занимание,слага се пред телевизор или компютър,на колело за раздвижване или някакви тихи игри.  

Зависи от състоянието му .
Вие през това време можете да свършите доста работа.Стига предварително да сте я планирали и подготвили.
Около обяд сте в кухнята.

                  
Предварително,можете да обслужите вашият болен,за да стои спокойно.Моят съвет е винаги,когато приготвяте храна,да приготвяте и нещо като полуфабрикат,за следващо хранене.Така пестите време и енергия.Понякога болните са 

непредвидими,затова за тях и за здравите трябва да има малък запас в случай,на непредвидени ситуации.
Най късно 13.30 сте свършили с храненето и почистването след обяда.

До 18 часа имате достатъчно време да си поспите,ако нощем не успявате,да се занимавате с болният,с другите деца,и да свършите доста работа,ако сте си я набелязали и организирали.

Вечерта ви е ясна....там сте напълно заети със семейството.При добро желание и разбиране от всички,поне един час и тридесет минути,докато трае филмът,който сте гледали или не ви е интересен-са си ваши.
Ако сте проследили разсъждениъта ми,сте разбрали,че в един сравнително спокоен ден можете да имате на разположение от 6 до 8 часа.

                                    
Това е страшно много време....научим ли се рационално да го използуваме.
С обич и съпричастност!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОРГАНИЗИРАМЕ ВРЕМЕТО СИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

                                                          

В търсене на по- благоприятна позиция в битието ни.

Имате тежко болен .Не можете да излизате или свободно да разполагате с времето си.Стоите в къщи.

                       
Най-често срещаната картинка...всички безработни комшийки и пенсионерки,приятели,братовчеди или просто натрапници си пият сутрин кафето у

 вас,като сте длъжни да изслушате какви ли не добри или лоши брътвежи.От хорски срам...някой може и да ви даде една ръка при неизбежното обслужване на болният.
Пишете сутринта загубена.Някак си приготвяте обяда и това е известно на всички...много често сервирате и на други,..защото са били много заети,..а пък вие така и така...сте си в къщи.

След обед трябва да обслужите вашият болен отново, да направите разходка раздвижване,занимания,да пооправите къщата и приготвите вечерята,да помогнете за уроците на другите деца и т.н.
Сигурно е ,че поне две три приятелки ще ви навестят на отиване или навръщане от някъде,...и отново...минути отлетели в небитието..за няма нищо.
Вечерта е за 

                            

семейството...новините,филма..Слави...отново обслужване на болния..леглото...
Дни,седмици,месеци..години...
Един живот.С обич и уважение , с желание да променим живота си !
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Този постинг е продължение на предишният.Как да си помогнем сами,когато сътбата ни е дала кръст- да се грижим за тежко болен с години.

Първата и най- важна мисъл, с която бих ви посъветвала да живеете е,че колкото и да ви е трудно,на болният му е неимоверно по- трудно,защото не може да изпита почти никаква земна радост...любов,семейство,деца,приятели,здраве.
Това е основата,на която градите вашето битие.

Отварям малка скоба.В първият семестър на първи курс бъдещите инженери изучават предмета ДИСКРИПТИВНА ГЕОМЕТРЯ.
Цели групи изчезват от списъците на първокурсниците-първият препъни камък.
Който вземе от първи път изпита, е почти сигурен бъдещ инженер.
За моите читатели,обяснявам,че това е математическият начин да видиш пространствено един предмет от различни гледни точки.

Значи,на нас -с деца,болни от детска церебрална парализа,или проблеми с болни в семейството,ни е дадена възможност от сътбата да сме от най-негативната страна на живота.
Фактът,че ни е отредено това място,не означава,че цялото останало пространство не съществува.Вярно ли е ? Тогава ни остава да се придвижим и до други точки,откъдето имаме по -добра позиция.
Математически е просто и логично.
Остава да търсим начините,според мястото времето и пространството в което обитаваме....

Благодаря,че бяхте с мен!
Този малко сложен постинг ,завършвам до тук.
С оич ,уважение и съпричастност!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Този постинг е отново отговор на коментар към един от постингите.Споделям моят опит.В различни постинги съм писала за тези проблеми.Някои неща ще повторя,но нали е за добро!.
Какво да правим,когато с години имаме тежко болен в къщи.Един от семейството е най-заангаджиран.Другите помагат с каквото могат.Времето тече,а стажът за пенсия няма да бъде достигнат.Парите ...обикновенно също са малко.
Разбира се че моят блог е за семействата с болен от детска церебрална парализа,но ситуацията с болни родители или близки е идентична.

ЕТО НЯКОИ ОТ ВАРИАНТИТЕ , БЕЗ ДА ГИ НОМЕРИРАМ ПО РЕД

Ако болният е детето ви с Детска церебрална парализа след 16 годишна възраст започва да получава пенсия и в зависимост от степента на увреждане се дава добавка за придружител.Разбира се се минава през ТЕЛК
Ако е болен родител и заболяването ще се влошава,веднага трябва да се подаде молба до ТЕЛК за да се освидетелствува....обикновено след дълги перипетии се дава добавка към пенсията.
И в двата случая влизат някакви средства в семейството,но стаж за заангажираният няма.

Кандидатствате в общинската социална служба да ви назначат за личен асистент по някоя от програмите с които работят в момента.Ако има пари ,....за известен период от време....може и да се уредите-тече ви стажа и влизат и някакви пари в къщи.При неколкократните ми опити да ме назначат за личен асистент на дъщеря ми съм получавала винаги отказ.Може пък вие да сте късметлии.

Самоосигурявате се сами.Ползвате част от пенсията на болния,за да си плащате здравни и социални осигуровки- по някои от вариантите които в България са регламентирани.Парите в къщи намаляват драстично,но пък годините на живот,пълен с трудности се изнизват СВЕТКАВИЧНО. НЕ ВИ ПОЖЕЛАВАМ ДА ИЗПИТАТЕ МОЕТО РАЗОЧАРОВАНИЕ.

Наемате човек ,който да върши всичко в къщи , а вие работите здраво-даже на две длъжности....за да насмогнете на харчовете.Възможно е...но ако сте в голям град,където работа се намира.

Развивате семеен бизнес,който ви дава възможност да оставате по- дълго с вашият болен или да се сменяте семейно.Става,това беше нашето решение за десетина години.ВНИМАНИЕ !!!!
АКО СТЕ ЧЕСТЕН,ДОБРОДУШЕН,ОТЗИВЧИВ,ТРУДОЛЮБИВ,ВСЕОТДАЕН,ВИНАГИ
ГОТОВ ДА ПОМОГНЕ,ДОВЕРЧИВ,СЪСТРАДАТЕЛЕН, ЛЮБВЕОБИЛЕН....С ДВЕ ДУМИ...ДОБЪР ЧОВЕК...НЕ СИ ОТВАРЯЙТЕ МАГАЗИН......ИЗМИСЛЕТЕ СИ ДРУГ СЕМЕЕН БИЗНЕС !!!!

За да не утежнявам постинга,ще пиша друг.

С уважение към общите ни проблеми!

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КОГАТО БОЛНИЯТ НЕ ГОВОРИ ДИАГНОСТИКА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Толкова дълго не съм писала.Благодаря на всички мои читатели,които през тези два месеца ,са посещавали блога ми и са препрочитали написаното.Благодаря от сърце.
И аз,като всички хора имам моите лични и семейни проблеми.Един месец работих далеч от дома и нямах възможност да ползувам интернет.В този постинг искам да пиша отново за взаимоотношенията с болните от детска церебрална парализа.
Отговарям на коментара на милата Валя,но ще се помъча да допълня предишен постинг.
Тези болни,които не могат да говорят,няма как да ни кажат какво ги боли.
От дългото съжителство с тях,от това,че са плът от плътта ни,ние трябва да се стремим да ги разбираме.
Това е много важно.Това е майчината интуиция.
Тя ни е генно заложена.Не бива да се страхуваме да я ползуваме.
Трябва да се научим да се взираме дълбоко в себе си.Да разсъждаваме в момента какво чувствуваме ние и какво би чувствал нашият болен.
Пишейки тези редове,за да ги прочетете,ви трябва време,но интуитивно,това е само един миг,вашият миг съсредоточване.
Ако ги боли гърло,то това определено променя дъха,знаете го разбира се.
Ако е зъб,зависи на какъв стадий е възпалението,но дъхът отново се променя.
Възпалението на зъби има различна миризма от това на гърлото.
Ако възпалението е във венеца,в корена на зъба,тогава няма още миризма,но може да прокарате пръст по лицето по продължение на венците,и наблюдавайки реакцията,да установите мястото,ако наистина има възпаление разбира се.
Ако е нещо сериозно , се подува бузата и е ясно.
Един от всичките проблеми....е ходенето на заболекар.
Който не го е патил...той не го знае.Ние тръгваме аз,съпругът ми и синът ми,а като беше малък вземахме някой близък.Отделно зъболекарят си подсигурява повече от един асистент.Какво да се прави....Фактически - могат само да се вадят зъби и донякъде да се чисти зъбен камък.При нас е така.Дано при вас нещата да са по добре.
За болките в ставите,се ръководя от това,което чувстваме в момента аз и съпругът ми.
За болките преди мензис...поглеждам календара.
Каквото и да споделя,важи за моето дете.Те са толкова различни , но са нашите деца.
Ние родителите,братята и сестрите ...искаме ли...ще ги разберем. Благодаря , че бяхме заедно!
С обич и уважение към вас и общите ни проблеми!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НА ПЪТ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Този постинг посвещавам на пътуването.В семействата с болнен от Детска церебрална парализа,нещата се случват различно.Даже едно пътуване,което за останалите е развлечение,за нас е проблем.Искам да споделя с моите читатели, да им помогна да избегнат излишно напрежение.

Пътуването подготвяме дни преди събитието,като се стараем,да не вижда нашият болен суетенето-да не се изнервя от очакването.
За него се взема повече багаж,памперси ,мокри кърпички,кърпи ,няколко шишета с вода за измиване по пътя.
В колата задължително чаша -пласмасова и вода близо до вас.
Колата постлана с найлони,чаршафи и няколко броя кърпи за изтриване-ако повръща-както е в нашият случай.
Инвалидната количка с напомпени гуми в последният момент и за всеки случай помпа в колата..
В купето няколко любими играчки или предмети,които помагат на болния да се чувства в нормалната си среда
Стараете се колкото е възможно по-късно да му кажете за предстоящото събитие,с различни уговорки...колко ще продължи,как трябва да се държи,колко е важно това за него,колко нови неща ще види.....все в този дух положителни нагласи.
На път се случват разни неща..объркване,задръстване,престои,спречквания в колата заради скоростта,изпреварването,горещината...всички го знаем и го приемаме за нормално.Само не и нашите болни,за които всяко от тези нормални неща е повод за превъзбуда,тъга,дори агресия.
Това,което не можем да предвидим и не зависи от нас е неизбежно.
В наша власт е ние родителите да сме спокойни,да не си правим излишни забележки,да демонстрираме сигурност и спокойствие.
Ако на път ви се наложи да ги миете,да сменяте памперс,да ги преобличате,колкото и неудобно да е като пространство...правете го в колата.Противното решение би довело до още по- големи неудобства.
Това съм установила от моят дългогодишен опит.
Този постинг би помогнал и на пътуване на семейство с малко дете,почти същото е,само дето по -малките им размери ви помагат при обслужването в колата.
Сега с памперсите е лесно.
В далечните години носех с мен лиген и сапун.Перях по пътя и сушах на задното стъкло на Вартбурга....Зная,че младите няма да повярват-тяхна си работа.

С много обич и грижа за вас!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА АГРЕСИЯ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Това,че болните от Детска церебрална парализа проявяват агресия,не е ново за техните семейства и близки.Те, с ангелските сърца въстават срещу затвора на земното тяло,което,парализирано и деформирано спира свободата на съществуване на прекрасните им души.

Може и да не се изразявам точно,но може би не мога да възпроизведа нещо,което не е лично изпитано от мен.
Агресията е техният бунт срещу съдбата,но тя в повечето пъти предизвиква съответна реакция от обкръжаващите ги,в дом-където са настанени за постоянно,в семейство,дневен център,на улицата или в заведение-ако са в по -лека форма и се придвижват сами,та дори и с придружител.
Пиша тоси постинг в тяхна защита.Моля ви,не отвръщайте с агресия на тяхната .Те не го заслужават.Те са различни от нас и никога няма да разберем,как мислят,разсъждават и защо го правят.
Ако трябва да реагирате,просто....замълчете,думите в такъв момент са абсолютно излишни.Опитайте да се усмихнете,да ги успокоите с погалване по темето и придвижете ръката си надолу по врата и началото на гръбначният стълб.Повторете движението няколко пъти с потриване.
В 90% от случаите помага.
Опитайте се да отклоните вниманието им с нещо,което знаете ,че им харесва.Те бързо сменят настроението си.
Тогава вече може да приказвате,тихо и нежно.
Не ги удряйте.Моля ви,това е грях.
Желая ви здраве и спокойствие!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВЪЗБУДАТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В други постинги съм писала,че работя като доброволка в Дом на милостта към католическата църква.Сред питомците има няколко болни от Детска церебрална парализа на различна възраст-мъже и жени,като най-младата е с три години по- голяма от моята дъщеря.Имам възможност да ги обслужвам и да общувам с тях .Помага ми да трупам опит за заболяването.Има дни в които всички те са превъзбудени.В определени моменти даже агресивни.Обкръжаващата среда е определящият фактор.Те са по- млади .Останалите живеещи в дома са стари и в голямата си част болни хора,които,мине се не мине .....умират.Една смърт-дори и в този дом е свързана с промяна на дневният режим с който са свикнали.Идват външни хора,служат се най-малко две литургии,погребалните агенти вършат своята работа и т.н.Залисани в организацията на погребението,монахините и няколкото души платен персонал,не им отдават вниманието на което са свикнали.Може би всеки по свой начин преживява това,което е неизбежно за всички ни.
Тогава,и в дните след поредното погребение са кошмарни.Старите хора стават по- замислени и затворени в себе си.Младите-със заболяването Детска церебрална парализа,по свой,дълбоко емоционален начин възстават срещу съдбата си,срещу неизживяната си младост.Агресия,писъци,успокоителни,връзване към инвалидната количка.Трудно ми е да опиша мъката,която изпитвам заедно с тях.
Обобщавам.
Нашите болни трябва да пазим от негативни емоции.Не е нужно да споделяме тъга или мъка,защото техният начин на възприятие е твърде различен от нашият и всичко попива дълбоко в съзнанието им,без да сме сигурни какво ще последва после.
Не бива да се чувстват пренабрегнати никога,под какъвто и да е предлог.
Трябва да имат своя стая или свое място,където да са по- изолирани от суетата на ежедневието.
Ако въпреки всичко в семейството се случи нещо извънредно,не чакайте,дайте им превантивно валериана или давилови капки,което е едно и също,в минимални дози,колкото да не дойде агресията.
В моето семейство се случва и когато някой от семейството заминава за известно време-отсъства от къщи.
Ако и при вас е така,колкото ви е възможно по-подробно обеснявайте по каква причина го няма и кога ще се върне,иначе-трудно се издържа на нервните изблици.
Това е.
Не е лесно,но ще се справим.

Бих се радвала,ако съм успяла да помогна

С обич!

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПРОБЛЕМИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Винаги съм разсъждавала по въпроса,кога нашите болни от Детска церебрална парализа,са най-нервни и да кажем неуправляеми.Търсила съм причините къде ли не
-Общо неразположение
-Зъбобол
-Болки в ставите-при промяна на времето
-Стомашни болки
-Дните преди и след мензис
-Неразположение на друг член от семейството
-При пълнолуние
-Когато предстои пътуване или някакво събитие,в което освен членовете на семейството ще участвуват и други хора.
Когато знаем причината,ще се стараем да я изключим или да намалим ефекта от превъзбудата.
В следващият постинг ще ви рaзкажа какво установих

Димка с обич!

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВЯРА РЕЛИГИЯ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Днес е свят християнски празник Голяма Богородица или Успение Богородично.Молим се на Светата майка за здраве и закрила на семействата ни.Ние с болни от Детска церебрална парализа,се уповаваме на обичта ѝ към хората и се надяваме да облекчи страданията и нелеката съдба на нашите деца,братя и сестри.Да чакаме помощ трябва да подготвим съзнанието си,да се смирим и да изпълним със
любов към ближният сърцето си. В сърце изпълнено с омраза и мъст към околните няма да се
се настани божествената любов,колкото и свещи да запали,та даже и храм да съгради.
Радвам се за тези 200 младежи изведени от домовете и настанени в приемни семейства или защитени домове.Моля се за тях,за новите им семейства,за всички съпричастни към съдбата им.

Бъдете благословенни и се обичайте !
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА БЛАГОДАРЯ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Благодаря за прекрасният коментар на Мими,благодаря от сърце.Разбира се,че ще пиша с грижа за моите читатели.За всички,които имат нужда от обич,помощ и добра дума.

Днес ще напиша за облеклото на болните от Детска церебрална парализа през лятото.Аз използувам само памучни дрехи.Имам резерви към синтетиката.Запарва и се получават обриви по тялото.
Моята дъщеря се изрива от топлото.Може би е нещо,свързано със заболяването,ние-останалите не го получаваме.
Върху памперса,не ѝ обувам бикини,залепвам го правилно и панталоните го фиксират. Бикините задушават.Моят най -верен помощник през лятото е крем „Здраве“ в класическите за България тъмносини кутийки.Дано да не се промени във времето,защото наистина е нещо добро.
Всяко зачервяване,обрив,одраскване-изчезват за„нула време“.
Ако кожата на вашите болни е по-чувствителна,ако са непрекъснато на инвалиден стол,или повечето време са на легло,тогава си пригответе памучни парчета,които фиксирайте между тялото и памперса,на кръста,корема и там,където се образува нещо като крачол,на таза и бедрата.От потенето,задушаването и притриването,е възможно да се образуват и рани,зависи колко е деликатна кожата.
При смяна на памперса,оставяйте възможно по дълго тълото свободно,за да се проветри и диша спокойно.
Колкото е възможно събличайте дрехите,за да се закали тялото,ако не през август,кога?
Това е за днес.
Желая ви здраве,усмивки и напредък на нашите болни ангелчета.
С обич и съпричастие!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СЪНЯТ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добра среща драги мои читатели.Преди малко написах постинг,но беше извънреден.Това,за което исках да споделя днес е сънят.В нашето семейство е проблем

Дъщеря ми не може да спи нормално от както се е родила.Като бебе ревеше по цяла нощ.
Сега не е същото,но никога не съм сигурна кога и как ще заспи.Забелязала съм тези причини.
Пълнолуние- в тези вечери едва ли се събират четири часа сън.
Преди мензис няколко вечери преди това възбудата е голяма и сънят така и не идва.
Една- две седмици преди рожденият ѝ ден...почти забравяме за съня.
Когато не си е дояла - гладни очи не заспиват,
Когато очаква да дойде някой,който според нея закъснява
По принцип не спи много и сънят ѝ е като „на заек“
Може би това е характерно за заболяването,а може би е само при нея.Мисля си,че ако сънят е здрав и продължителен,ще е по спокойна и уравновесена.
Лекарства за сън никога не съм ѝ давала,така съм преценила и се приспособих към нейният такт.
Може при вас е различно,..по -добро...
Сънотворните и успокоителните имат и своят отрицателен ефект...не си струва да рискувам,...още повече след приема на противоепилептичните.
С уважение ,обич и грижа за вас!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СИЛАТА НА МИСЪЛТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Тази седмица получих съобщение,че имам коментар,но така и не го видях.Може би е бил изтрит.Благодаря на всички,които коментират.Старая се винаги да отговоря.За нашите семейства с болен от Детска церебрална парализа е важно да сме винаги здрави.Нали така?Имаме си един перманентен проблем-два са вече много.Разбира се,че здравето е важно ,но за нас-майките на деца и младежи с Детска церебрална парализа е задължително.
Ето какво ми се случи тази седмица.Разказвам ви го в съкратен вид и ви моля,да сте внимателни в мислите си,да не повторите моята грешка.Този пост пиша с грижа и уважение към всички мои читатели,семействата им и техните приятели....с обич!!!
В понеделник-началото на седмицата отидох в пощата,да платя дошлите фактури.Имаше десетина човека пред мен.Една от чакащите беше жена на видима възраст 100 години.Държеше да се справи сама с чакането,разплащането,придвижването.Имаше жена,която я придружаваше,но тя не ѝ позволи да се намеси.Беше толкова жалка картинка,че ни накара,нас,...всички присъстващи да се замислим ...за стойността на здравето и живота.Бяхме като попарени.
Не знам за другите,но аз най- искренно си пожелах да не достигам възраст,на която съм безпомощна и в тежест на семейството...
Дойде най- сетне моят ред,Платих и се прибрах.Пощата се намира на същият площад,на който живея.
Само няколко минути,след като бях у дома,започнаха странни усещания.След 15 минути вече не можех да стоя на крака.Трептяха всичките ми лицеви мускули а сърцето ме болеше силно,
Имах чувството,че ще експлодирам.
Съпругът ми ми премери кръвното и реши че апаратът се е повредил.Не...не беше горната граница минаваше 200,а долната 170.Аз съм цял живот с горна граница 90 до 100.
Намериха се лекарства от неговите запаси,но и след третото хапче,положението остана непроменено.
Наложи се да викаме бърза помощ и....т.н.
Е ... полека лека се оправих.
Моля ви не правете като мен.Никога не допускайте лоша мисъл,да завладее съзнанието ви.Знаете,чели сте,че нашите мисли са нашето сегашно и бъдеще.Така или иначе сме програмирани,не бива сами да се препрограмираме.
Разбира се,че го знам...а допуснах това.
Причиних безпокойство на близките си,не бях полезна за себе си и за тях.
Пиша го,за да ви предпазя,...да не сбъркате.
Отново с обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Това,което прочетох в бг вести ...ме зарадва.Министър Тотю Младенов съобщава на форум в Бургас за 200 деца с увреждания изведени от домовете и настанени в приемни семейства,защитени жилища и такива с условия близки до семейните.Това,което ме обнадеждава е , че три министерства са си подали ръка при решаването на този проблем.

Съвсем накратко предавам фактите....
От 950 деца с уврежданияза за две години са изведени около 200 деца.В процес на строеж са 149 центъра за настаняване от семеен тип,36 дневни центрове за деца с увреждания,34 центрове за социална рехабилитация и интеграция. Двадесет и пет милиона лева са отпуснати за финансирането на услугите в новоизградените центрове от семеен тип и защитените жилища.
Партнират си Министерството на труда,на Земеделието и храните и на Регионалното развитие и благоустройството.
Това е чудесно.За малка България си е успех,Надявам се-добри ,отговорни и сърцати хора да поемат управлението на тези нови структури.
Аз си мисля,че охулената ни църква,трябва да се намеси и във всеки такъв дом да има място за усамотение и молитва.В този тип заведениа и за обитателите и за
обслужващият персонал,моралът и упованието в бога са от огромно значение в ежедневието.
Това разбира се е мое лично мнение.Не се опитвам да го натрапя на никого.
Атеизмът е едно от най-лошите наследства от социализма.

Днес пиша втори постинг,но такава новина, не мога да пропусна.


БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ,ЧЕ ЧУВАШ МОЛБИТЕ НИ И СЕ СБЪДВАТ В РОДИНАТА НИ ДОБРИНИ.
ПОМОГНИ ГОСПОДИ,НА ВСИЧКИ,КОИТО УЧАСТВУВАТ В ТОВА ПРЕКРАСНО ДЕЛО И НА НЕВИННИТЕ ДУШИ ЗА КОИТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО
АМИН!!!!


С обич и уважение към всички мои читатели!Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТОВА Е ВАЖНО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Пиша за ежедневието,за проблемите,болката и радостта.Искам да спомена всичко-да не пропусна нищо,което би могло да ви потрябва в пълният с изпитание ден на семействата с болен от Детска церебрална парализа.

Писах в предишни постинги за клиника в Пловдив,която се е специализирала в операции на краката и работи съвместно или е клон на такава, в Молдавия.Имаше видео за проходили деца,което е наистина чудесно.
Проблемът е в това,че не само краката трябва да са готови,но и главата.В ПРЕДНИЯТ ПОСТИНГ ПИСАХ ЗА СТРАХА,ПОРОДЕН ОТ НЕ КООРДИНИРАНИТЕ ДВИЖЕНИЯ НА КРАЙНИЦИТЕ.
Не само да се направи операцията.По- важното е дали нашият болен има нагласата и желаниего да ходи.Ако тези две неща не са координирани,е възможно да има обратен ефект.
За себе си все още не мога да реша.
Дъщеря ми въобще не може сама да пази равновесие.Трудно ми е да приема ,че след тридесет и шест години ще проходи.
Не мога да намеря днес линка на тази болница.
Проблемът който искам да засегна днес,да не спираме да лекуваме нашите болни,но предварително,преди всяка стъпка задължително трябва да си отговаряме на въпроса,..Дали това,което е помогнало на А,Б или Ц,е подходящо за нашият болен,дали няма повече да му навреди,отколкото да помогне?
И друго-това,което трябва да свършим днес,да си е за днес,утре е нов ден,със своите предизвикателства.
Това са двете неща,които исках да споделя .
Заболяването Детска церебрална парализа е неизлечимо,но нашите деца,заедно с нас и братята и сестрите си,трябва да живеят редом с нас,и да правим необходимото,за да напредват в своя си,определен от съдбата им коридор.
Благодаря ви за съпричасността.
Бъдете живи и здрави!
Димка- с обич !

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОБЛЕКЛОТО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добра събота в началото на август.Приятна почивка и много приятели около вас.
Отдавна искам да напиша за начина на обличане на нашите болни.Нали сте съгласни смен,че трябва да са нашите красиви слънчица?
Болните от Детска церебрална парализа,по принцип в България си стоят в къщи.Тук ходят в чентро ди урно-дневен център,но не всеки ден,Общоприето е да се смята,че трябва да носят спортен екип,с различна дебелина според сезона.Отдолу тениска или пуловер,според сезона.Панталони и горнище ...това е обобщението.
Да, аз съм го приела,но се старая да влагам фантазия .Никога не я обличам с комплект анцунг.
Панталоните са от трико,задължително горе с ластик-за лесно обслужване,но намирам по- красиви модели,с надписи или разни фигурки,бродерии или паети,за да е по-женствено.Горнището избирам в подходящ цвят,да се отваря с цип,но също по- различно ,красиво,с флорални елементи,паети,..нещо,което да е със свежи цветове и да ѝ харесва и на нея.Дъщеря ми е голяма кокетка и с часове стои пред огледалото на гардероба.Младежите,с Детска церебрална парализа са толкова емоционални...,защо да не им предоставим едно от малкото удоволствия,които могат да си разрешат.
Накупила съм чорапи и бикини с всички цветове на горните дрехи,така,че успявам да съчетавам цветовата гама на всеки тоалет.
Тук не разполагаме с много средства,но винаги може с малко фантазия и повече обикаляне да се намери нещо подходящо.
От България бях донесла красиви престилки-които ѝ обличах,за да не се мокри от пред.Тук не ги одобриха и ми препоръчаха да ѝ слагам лигавници,което не ми харесва,но като няма как,отново купих различни цветове,които отговарят на цвета на тоалета,така че лигавниците,станаха неразделна и задължително съчетана част в тоалета.
Разбира се че имаме и дънки,но не ѝ ги слагам всеки ден,за да ѝ е по удобно.
Обикновенно,да не кажа,вечно,всичките ви по-близки роднини и приятели ,ще ви предлагат поизносените си дрехи или тези на децата си,да им ги обличате„така и така ще трябва да ги изхвърлят“.Ваша си работа,но нали не искате да гледате детето си с чуждите дрипи.То си получава някакви пари,...купете му нещо,да се зарадва,а и вие с него.
Това е за днес.
Благодаря на всички,които четат блога ми.Желая ви най -доброто,най- съкровенното,което си мечтаете да ви се сбъдне.
С обич!
Димка

Нагоре

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПРОБЛЕМИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър вечер в ранната неделна вечер.То си е време за разходка,но е още горещо,затова реших да напиша това,върху което умувам днес.

Още за общуването с нашите деца,братя и сестри,болни от Детска церебрална парализа.
Става дума за това,че несигурни в движенията си,за това,че не успяват да се справят сами с неща,които за нас са нещо обикновено,те живеят винаги с определен страх,или може би стрес.Това им пречи,и не могат да вършат нищо спокойно.Като прибавим силната чувствителност и ранимост-картинката се изкривява допълнително.
Как постъпвам аз?
Внимавам да не реагирам уплашено,когато нещо пада,разлива,чупи, да извикам, да правя резки движения,защото писъкът и чувството за вина,на часа продължават в плачове,които се чуват от ...километър...горките комшии...
Започвам да обеснявам с най -спокойният тон който намеря,че така не се прави ...а ето така..Когато хване нещо се опитвам най- подробно да разкажа за какво служи и как се използува.
Когато предстои миене,къпане,ядене,преобличане,отиване в дневният център,всичко бива разказано предварително-действие по действие.Когато започнем това,отново го повтарям,този път с въпросна форма,....сега сещаш ли се какво следва,хайде да го изпълним,после друго...и така докато приключим.
Тя има чудесна памет,проблемът е по- скоро да координираме движенията,и да избягваме страха от това,че те ѝ пречат да върши нещата нормално...да се чувства по -сигурна в себе си.
При нас е така.При вас,може би е по леко,радвам се ако е така?
Спирам до тук,за да не утежнявам постинга.
С обич и желание да помогна!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОБИЧТА В СЕМЕЙСТВОТО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Благодаря на всички мои читатели.Това,че посещавате блога ми приемам като съпричастие към всички страдащи от страшното заболяване Детска церебрална парализа и техните семейства.
Днес искам да напиша за отношението към нашите болни в семейството.Разбира се,че съм се спирала на това много пъти,но ми се струва,че не съм казала всичко.Те са с богата душевност,различна от средностатистическата,и сравнима с тази на художниците,поетите,композиторите.Даряват толкова обич,генерират в пространството огромно количество добра енергия и искат някой да я приеме.
Разбирате ли какво искам да кажа.Трябва да им позволим да ни обичат със своята си душeвност.В противен случай се чувствуват нещастни.
Това е толкова важно за тях,повече от храната и водата.Моята дъщеря-ежедневно,ежечасно,ежеминутно ни дарява обич,която понякога ние не можем да понесем,забързани в нашето ежедневие и грижи.
Примерите са неизброими.
И още нещо,не само дарява обич,но демонстрира безкрайна съпричастност,когато брат ѝ е усмихнат,има на гости свои приятели или разговаря,смеейки се с някой приятел или приятелка по скайпа.Тя стои до него щастлива.
Заключавам ...не само за нашите семейства с болни от Детска церебрална парализа,но и в обикновените,здрави и щастливи семейства...Обичайте,но позволяваите на другите да ви обичат.НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПРИЕМАТЕ ЛЮБОВТА,КОГАТО ВИ Я ДАРЯВАТ , ТАКА ЩАСТИЕТО ЩЕ Е ДВОЙНО !!!!

Нали е толкова просто и лесно изпълнимо.На това ни научи моята дъщеря.
И винаги си мисля,че изоставените в домове деца креят и си отиват млади именно поради огромният недостиг на любов.

Обичайте и разрешете да ви обичат!!!

Димка

С грижа за вас !

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТРУД

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър ден на всички мои читатели.Желая ви здраве и усмивки в слънчевият летен ден.

Отдавна обмислям този постинг,няколко пъти го трих.Искам да е най-добре разбираем и да ви помогне.
Става дума за това,как да спечелим малко пари за кърпене на семейният бюджет.
Ще изброя всичко,което аз съм работила в повече.
Ние,майките на деца,с Детска церебрална парализа ,не разполагаме с много време,не можем изцяло да се отдадем на нещо трудно и сложно,но с труд и постоянство,можем да се доказваме и да сме в крак с времето и неговите изисквания.
Важно е каква е нашата професионална подготовка и способността ни да се приспособяваме и научаваме нови неща.
Като млад инженер,докато работеха държавните предприятия,редовно съм водила курсове за квалификация,курсове за повишаване на разряд,преподавала съм в Промишлено уцебни центрове в две предприятия.
Занимавала съм се с рационализаторска дейност.Намирах тесни места в производственият цикъл,където с малки изменениа,устроиства,или организациа на труда,да се облекчи работата на определено работно място.Разбира се това извън непосредствената ми работа.
Правя уговорката,че за мен всеки труд е свещен,приела съм го като част от програмата на човечеството.
В най- трудните години за семейството ми и България съм правила и продавала сапун,шила съм на настолна шевна машина-калъвки,престилки,ританки,пласи за пазаруване,детски елечета и декоративни възглавнички,които предлагахме по магазините.Плащаха ни,когато стоката се продадеше.
Когато вече не можех да ходя на работа,открихме магазин в част от къщата в която живеем.
Когато и той спря да ни храни,започнах по-сериозна шивашка дейност.
В един период от пет години гледах пчели ,а преди това зайци.
Разбира се ,всички тези дейности в определена степен-в зависимост от случая е участвувал и моят съпруг.Но винаги на първо място сме слагали грижата за децата и сме съобразявали времето за работа с техните нужди и изисквания.
Понякога сме се чудели как да свържем двата края в тези непредвидими и мрачни години,когато аз нямаше как да мръдна от къщи,а пък той не успяваше да намери работа.
Това съм работила аз.Вие сигурно имате страшно много идеи и дай Боже да успеете да ги реализирате.
Само така ще се чувствувате успели и щастливи,че сте в крак с мечтите си.
Благодаря би че бяхте с мен и прочетохте постинга ми
С обич и грижа за вас!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕ ИМ СПЕСТЯВАЙТЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Днес е събота,краят на една седмица,която ще запомним...Дано не се повтори !
В днешният постинг искам да напиша за единството и вземането на важни решения в семейството.За кой ли път повтарям,че блогът ми е обърнат към проблемите на семействата с болен от Детска церебрална парализа,но съветите и разсъжденията ми могат да се ползуват от всички които ги харесват.
Когато предстои да вземем някакво решение -за работа,покупка,пътуване,ремонт,преустройство на дома и каквото друго ви дойде на ум,винаги го обсъждаме на импровизиран домашен съвет,задължително в присъствието на всички.Неизброимо число пъти,Скайпа е бил средството за комуникация.Смятам,че децата от малки трябва да бъдат научени да мислят,разсъждават и вземат решение по всички въпроси от семейният бит.Това по - късно,когато са вече самостоятелни ще им помага.Научени от малки да поемат отговорност,ще им спести куп разочарования в живота.
Дъщеря ми задължително е на първа позиция.Макар и да не може да говори,следи всички изказвания,всяко за и против,се отбелязва с определен звук.Понякога се налага да спорим,и ако някой повиши тон,тя заплаква и духовете моментално се успокояват...тя ни е балансьорът .Когато свършим споровете и приемем някакво решение,тя ни приветства с радостните си възгласи и добрата си усмивка.
Децата са щастливи,когато в семейството е спокойно и уютно,атмосферата е задушевна и изпълнена с обич и съпричастие
Това е за днес.
Не забравяйте мили мои читатели,че най-добрият университет по човечност на този свят е родното гнездо.
Благодаря ви че бяхте с мен!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОЧАКАХМЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър вечер България.След атентата в Бургас,който ни потресе и ни сложи на първо място в световните хроники,изказвам съболезнования от цялото ми семейство на семейството на загиналият шофьор на автобуса.Един млад живот-несбъднати мечти,недоживени мъки и радости.Тъжим с еврейският народ за невинно загиналите.Светла им памет и господ да даде сила на живите,да преодолеят мъката.

Дочакахме да се събере семейството ни отново.Благодаря за сърдечният коментар на счетоводителка на фирмата ми Стефана Кючукова,ЧОВЕКЪТ,който ми помогна да стъпя на крака след дълго потъване и на която посветих един от миналите постинги.Отново и отново благодаря!
Днес искам да напиша,нещо,което обмислям отдавна.Това е темата за разбирателството в семейството.При нас,които имаме допълнителни проблеми заради здравословното състояние на децата ни ,е изключително важно да помислим и да сътворим семейна стратегия , да напишем наш-семеен кодекс,на които да се опираме.Да не ни позволяват да губим почва под краката си.
Има сайтове,написани от ...знаещи и...можещи ...жени и мъже,които дават съвети„КАК ДА ЖИВЕЕМ“
.Във фейсбука моите приятели и приятелки поместват всеки ден какви ли не албуми,картинки и видиоклипове на тази тема....
Това,което прозира от тях е ...„модерното“...свободно съчинение на тема„КАКВО МИ ТРЯБВА НА МЕН....КАКВО ИСКАМ АЗ..“
Само че,в семейството има двама...аз и ти,и като сложим и децата ставаме ....аз,ти и те

Стигаме до опорната точка,от която да гледаме на семейството,за да ни е леко в ежедневието.
Егоизмът,така модерен във фейсбук...не е приложим при нас.Не живеем ли под девиза„ЕДИН ЗА ВСИЧКИ , ВСИЧКИ ЗА ЕДИН“животът ни е стъпкал.
Това важи за всички семейства,но като че ли в най- голяма степен за нас с болни от детска церебрална парализа.
Дарявайки обич,ще ни отвръщат с обич,даряваики ласка , ще получим такава,имаме ли доверие,то ще се върне към нас.Това са природни закони,които действуват извън нас.Трябва да живеем в синхрон,а не „НА ПУК“Не е ли простичко и изпълнимо?
Това е.
Благодаря на всички мои читатели.Желая ви приятни почивни дни!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЕДНА ДОБРА НОВИНА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

ДОБЪР Е ГОСПОД.Тъкмо когато бях най - отчаяна,някой отключи вратата на апартамента.Синът ми по това време е на работа и се обърнах стресната.....Беше пристигнал съпругът ми.Искаше да ни изненада.Разбира се ,че е повод за празнуване и емоции.
Най- после нещо съществено за семейството.
След толкова разделни години,трябва да си припомним как се живее заедно и то в чужда страна,с различни от българските проблеми.За кой ли път си повтаряме„Старо дърво не се присажда“,но ние трябва да го направим,в името на доброто на децата.
БОГ ПРЕД НАС ДА НИ ВОДИ АМИН !

Благодаря ви че бяхте с мен!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПЕТЪК ТРИНАЙСТИ Е

Да понякога,само понякога,ми идва да вия от мъка,за несбъднатият живот на дъщеря ми.Толкова ли грешна съм била аз или предците ми или тези на съпруга ми или той самият,че трябва да гледам как се мъчи детето ми.
Странна е тази болест Детска церебрална парализа.От една страна,те си остават деца,даже бебета,от друга,се развиват и половият нагон ,си остава.Толкова непоносимо тъжно е да гледам как се стреми да привлече вниманието на някой симпатичен младеж и по свой си начин да флиртува.На някои тържества забелязвам, искрици,които припламват тук и там...
С моята дъщеря на 36 години,сега може би щях да съм щастлива баба на тинейджъри.
Съдба!Какво да се прави....
В петък,на 13 ти дотежава кръста,не че през другите дни е по-лек.
А може би е от суеверие!

Ще ми мине.Нов ден-нов късмет!
Благодаря ви че бяхте с мен.
Извинявайте,че прочетохте това,но сърце не ми дава да го изтрия.
Посвещавам го на всички здрави младежи,мъже и жени.
Обичайте и бъдете обичани и заради тези,на които съдбата не го позволява!!!
Обичам ви!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОКАТО ЧАКАМЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В предишният постинг писах,че помощите,които ни изплащаха последните две години висят на косъм.Не е фатално.Разбира се,че ни облекчават,но ние сме тук от седем години,а дъщеря ми от четири.Ще се справим.Проблемът е , че когато има член от семейството в неравностойно положение,всички около теб са много бдителни.Ако не дай Боже забележат,че си го оставил сам в къщи дори за минути, веднага подават сигнал до социалните служби и могат да ти го отнемат и да го настанят в социално заведение.

В този смисъл аз съм плътно затворена в къщи четири дни в седмицата.
В останалите три дни мога да работя от девет до шеснадесет и тридесет,като си оставям тридесет минути за път.Проблемът е ,че никой не го интересува аз кога искам да работя...хората търсят работници,когато имат нужда ...трудно се съчетават тези две изисквания.
А сега,докато не съм избягала твърде далеч,бих искала да напиша няколко изречения за моята среща с извънземните.

Тогава и сега след толкова години съм твърдо убедена,че това е действителен случай.

В първите години много внимавах,с усещанията които имам придвижвайки се в пространството.Имах два или три случая,когато си мислех....,че преминавам през някого.

Тогава и сега съм убедена ,че наричайки ги извънземни,определението не е точно.

От общуването им с пловдивчаните, изглеждаше ,че по -скоро си бяха земни„хора“

Спомних си нещо,което спомена червенокосата,че в техният блок още няколко семейства живет в съжителство като нея.

Мисля си, че ТЕ са нещо,което е свързано с гръцката митология,която не е безвъзвратно изчезнала.

Тракия е фактически част от територията,населявана от боговете.

ТЕ винаги са били и ще бъдат в своите си земи,живеейки в своето си пространство , време и.....трептения.

Пиша -трептения,защото това е единственото мое усещане,което мога да опиша.

Разбира се потвърждение са и чертежите - рисунки, които нямат непрекъсната линия...

Това е.
Ако реша да продължа моите разсъждения,
ще го направя в друг постинг.
Благодаря,че бяхте с мен!
Желая ви прекрасен ден!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КРИЗА Е

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Днес е понеделник.Всяка седмица със свой акцент.Тази е с намалените добавки за семействата в неравностойно положение. Последните две години ни викаха с писмо в общината,където обяснявахме на специално назначен служител от какво се нуждаем в по -вече от останалите.Той имаше пред себе си списък и отмятахме и неща,за което не ни е дошло на ум.После на два месеца ни привеждаха определена сума пари-винаги с уговорката,че не се знае дали ще има следващ транш.За мен тези пари бяха манна небесна,защото- никой до сега не беше заставал срещу мен -очи в очи да ме пита от какво имам нужда.Сега е криза .Тези служители вече ги няма и работата им е прехвърлена на социалният асистент. Той ни определи среща и любезно ни обясни,че в условията на криза,средствата не стигат,че преди помощ се е давала на всички семейства с болни от Детска церебрална парализа и Синдрома на Даун. Сега ще получават само семейства с най-ниски доходи.Искат ни доходите от предходната година.Синдикатите извършват тази услуга,издавайки справка-официалният валиден документ.
Сега очакваме одобрение,с предварителната уговорка,че парите ще са сигурно по-малко,а може и да не се класираме.
Да се надяваме,че Италия ще ни помага както през последните две години.
Ако не....животът е борба,няма да се предаваме!!!
Днес е вторник.Забавих публикуването,очаквайки резултат,но никаква вест.
Чакаме и се надяваме!
Желая ви спорен ден!
С обич!
Димка